Юлия трябваше да излезе в снежната буря, въпреки че наистина не искаше. На път за вкъщи тя забелязва баба си на автобусната спирка. Беше странно, защото старата дама седеше сама и гледаше надолу.
“Бабо, чакаш ли някого?” – попита Юлия. “Не, няма кого да чакам, аз съм единствената.” “Ще замръзнеш до смърт, дай да те заведа някъде на топло. Юлия извика такси и заедно с баба си се прибраха вкъщи. Юлия показа на баба си банята и отиде в кухнята, за да приготви бърза вечеря.
Когато баба ѝ се нахрани, те седнаха заедно във всекидневната и Юлия искаше да попита какво се е случило с баба ѝ, но не смееше да започне. Тогава баба ѝ започна да ѝ разказва: “Имам единствен син Костя, родих го късно на 38 години. А мъжът ми почина една година по-късно, сърцето му спря. Трябваше да отгледам сина си сама, беше много трудно. А и Костинка растеше толкова палав.
В крайна сметка отгледах момчето, той завърши университет, после започна работа. Дойде време да се ожени, а той си имаше годеница, Мая. Но Мая не ме харесваше, не разбирам защо. В този момент очите на Юлия се напълниха със сълзи. Баба ѝ продължи: “Тя винаги ми намекваше, че съм излишна в тристайния апартамент. А после забременя и дори не се поколеба да ми каже в очите, че съм излишна.
После Мая разбра, че имаме семейни пръстени, и изпадна в истерия защо ги няма на пръстите си. И такива изблици на гняв имаше всеки ден. А днес казаха, че отиваме в магазина, за да купим бебешки дрешки. Но ме оставиха на една автобусна спирка в непознат район и си тръгнаха. След разказа баба ми се разплака. Юлия също искаше да се разплаче… как можеше да остави собствената си майка навън в студа. От този ден нататък баба остана при Юлия.
След работа тя посрещаше Юлия с вкусни понички или пайове. Вечер гледаха заедно телевизионни предавания. Юлия се привърза много към тази мила старица. Един ден Юлия се прибрала вкъщи и видяла, че телевизорът свири много силно. Беше странно, защото баба ѝ го беше намалила, преди момичето да се прибере. Юлия влезе в коридора, в кухнята, в стаята – баба ѝ я нямаше.
Само вратата на банята беше отворена и баба ѝ лежеше на пода. Юлия веднага се обадила на линейка и на полицията. Баба ѝ починала същия ден. Минава месец и тогава на работното място на Юлия се появява мъж в скъп костюм: “Кой си ти, мошеник? Какво право имаш да вземаш това, което ми принадлежи?
Ще получа справедливост, ще ви разтърва в съда. Оказва се, че бабата е преписала апартамента и семейните си пръстени на Юлия, а синът ѝ Костик и майка му Мая са останали без нищо.
