– Бедната Светлана, това копеле ще я изпрати на оня свят.
За пет години той я е оплодил с четири момичета. “И пак!” – възмути се Мария Егоровна, – “Децата са цветята на живота. Те са млади, нека си имат свои хора. “Петро обича ли Светлана?” – отговори въпросително съседката. “Да, обича… Той мисли само за това място! Тя не може да се справи с тях: не спи, почти не яде… Ти й помогни! Имаш толкова много сила в себе си, трябва да намерим някой толкова силен!
Чухме звук от мотоциклет. Петро изскочи навън и се втурна в къщата, викайки: “Мамо, това е то! Заведох жена си в полярната къща! Този път със сигурност ще е момче, ултразвукът го показа.” – Ще видим… Лики не са Бора.
“Ти умееш да правиш само момиченца, а моята Светлана се надува” – викаше свекърва ми. “Точно Светлана е взела след теб, ти имаш само момичета в семейството си”, възмути се зетят. “Престани да бъдеш груб! Дъщеря ни може да ни подаде поне чаша вода, ако е висока сто метра, но вие, мъжете, не можете да получите нищо от вас. За една жена всичко е просто. Ние предоставяме само съдовете, а закваската е ваша! Той искаше да каже нещо впечатляващо, но мобилният телефон на Егоривна иззвъня. Всичко ли е наред? “Чудех се кой е там?” – плачеше свекърва ми.
Връзката беше прекъсната. От разговора майка ми научи, че детето е силно. “Момиче!” “Гледай внимателно! Татко ми казва, че е бижутер”, засмя се Егоривна. Тя избухна в смях, а Пьотр се втурна към телефона. Сто пъти набра номера на полярната къща, като питаше кого е родила Светлана Игнатова, а след всеки път извикваше “момче”. Свекърва му решила да се пошегува, като казала, че това отново е момиче. Гледайки радостта на зет си, Егоривна се изкриви в слепоочието си.
След десетия път реши да направи повторно обаждане. Но явно Петро така беше подразнил медицинската сестра, че разговорът се оказа специфичен. – Здравейте отново. Кого е родила Игнатова? – Момиче!” – изкрещя дежурната сестра. – Как казахте момиче? “Вие ми казахте, че е момче?”
– Зетят ми едва не получи инфаркт. – А сега, зетко, иди на работа и събери зестрата! “Пак е момиче!” – каза Егоривна. Мъжът изскочи от къщата и се втурна към областния център със стария си мотор. Той звънял в спешното отделение в продължение на 15 минути, за да получи точен отговор. Една млада медицинска сестра изслушала историята му и се засмяла. Тя го помолила да погледне през третия прозорец на втория етаж. Когато състрадателният Петър погледнал нагоре, видял своята Любаша.
Тя се усмихна и каза нещо. Новият баща обаче не чу нищо. Жена му взела бебето и го обърнала към прозореца. Беше трудно да не гледаш такова достойнство. Петър падна на колене и отново започна да плаче. Наследник! Цялата болница наблюдаваше щастието на родителите му. “Момче!” – чуваше целият квартал. Всички минувачи се усмихваха и пожелаваха на бебето щастлив живот и крепко здраве!