Имам дъщеря, тя се казва Елена. Елена е в трети клас. Живеем в мегаполис, така че винаги водим дъщеря си на училище и я прибираме вкъщи. Тя е малък човек в този огромен град, затова никога не я оставяме да ходи сама. Всичко винаги е било наред, Елена се разбираше добре със съучениците и учителите си, въпреки че не беше животът на партито.
Но винаги е имало едно (а може би и повече) “но”. Един ден, когато се прибрахме вкъщи, Елена започна да плаче и да ни разказва, че едно момче от четвърти клас я е обиждало. Той може да я нарече с грозни имена, да хвърли книга или чанта, понякога я дърпа за косата. Говорихме със съпругата ми и решихме засега да оставим децата да се разберат. Но това беше наша грешка.
Човекът започна не просто да тормози Олена, но и да използва насилие. Започнал силно да бута дъщеря си и да я удря. А той бил доста едър човек и в пъти по-силен от малкото, крехко момиче. Реших, че е време да действам, за да не го оставям на случайността. След като разговарях с учителката на Оленка, отидох при директора.
Но и това не помогна. Посъветваха ни, че Олена трябва просто да остава в класната стая по време на почивките и това е всичко. Това е абсурдно! Тя трябва да седи в класната стая и да не излиза заради някакъв хулиган, който не знае как да общува с деца? Той бие и обижда не само моята Елена, но и други деца от нейния клас. Решил е да бие по-малките, защото те са по-слаби.
Затова направих нещо, за което може би ще започнете да ме осъждате. Но съм повече от сигурен, че нито разговорите, нито наказанията от страна на родителите, нито разговорите с психолог щяха да помогнат на това конкретно дете. Започнах да уча дъщеря си на техники за самозащита. Как да се освободи, как да блокира удари или хватки.
И ми показа една техника, която предизвиква кръвотечение от носа. Тя не е критична, но знам много добре как такива хулигани се плашат от самия й вид. Оленка е атлетично момиче, дълго време е ходила на уроци по художествена гимнастика, така че има сила.
И не се страхува от гледката на кръв, запазва хладнокръвие във всяка ситуация. Обучавах дъщеря си по този начин около 5 дни и тогава дойде денят. Когато дойде на училище, чу поредната неприятна дума и получи силен шамар, Елена реши, че е време да му се отплати за всички обиди. И както я бях научила, тя удари обиждащия в носа. Толкова силно, че той се разкървави като река.
Страх, паника, той беше отведен в пункта за първа помощ. Родителите му дотичаха и веднага отидоха със сина си и учителката в класната стая на Олена. Момчето посочило с пръст Олена и родителите му започнали да крещят, че как смее да удря сина им. Олена се опитва да обясни, че той пръв е започнал, но родителите ѝ не я слушат.
Тогава и други деца започнаха да се изправят и да разказват какво е направил той и как ги е обиждал. Всяко от обидените деца разказа всичко. Това момче никога не се е извинило, нито пък родителите му, но след тези събития то вече не докосва никого и спокойно играе игри на телефона си. Можете да ме осъдите, но мисля, че думите не могат да се справят с такива момчета. Докато някой не отвърне на удара, той няма да разбере. Те смятат, че няма да бъдат наказани за действията си.
Елена никога повече не използва сила, но сега има добро умение за в бъдеще. По-добре е да си въоръжен и никога да не го използваш, отколкото да си невъоръжен в трудна ситуация.