Някои хора нямат такъв късмет по рождение – не всеки се ражда със златна лъжица в устата. Братовчед ми завърши училище и отиде в университет. Там срещна момче и се влюби до уши в него. Или поне така си мислела по онова време.
Вече планираше бъдещето си и искаше да се омъжи за него. Но младият мъж нямаше такива сериозни намерения. Той нямаше да се ожени за нея. Но съдбата имаше свои собствени планове. Когато забременява, тя е във втори курс на университета. Решила да сподели добрата новина с приятеля си, но той казал, че няма нищо общо с това, и просто изчезнал от живота ѝ в неизвестна посока. Тя се върнала вкъщи и дълго време била тъжна и депресирана. Но въпреки всичко решила да има дете. Може би приятелят ѝ щеше да реши да се ожени за нея след раждането на сина ѝ.
Тя започна да живее за удоволствие. В живота ѝ се появиха други мъже. След раждането на детето си тя го изоставя и, оставяйки го в родилния дом, забравя за него. Момчето било осиновено, имало късмет да има приемни родители… Възпитали го като достоен и образован човек.
Той израства като добър и смел, честен и послушен. Когато завършил училище, успял да открие собствен бизнес и започнал да печели много пари.
С течение на времето доходите му започнали да се увеличават. Един ден биологичната му майка идва при него и го моли да ѝ помага, да я издържа и дори да ѝ купи апартамент, като казва, че тя е майка и той трябва да се грижи за своята майка.
Той отказва. Делото отива в съда. В резултат на това съдът постановява, че тя не може да се приближава до него на разстояние по-малко от няколко километра. Смятате ли, че това решение е справедливо?
