По време на едно семейно тържество брат ми и родителите ми дадоха да разбера, че не съм нужен на семейството. Но вече не можех само да слушам последното им изявление.

Нашето семейство никога не е зачитало правата на жените. Баща ми решаваше всичко вместо мен и майка ми. Той избираше в кои клубове да ходя, с какво да се занимава майка ми и дори как да се подстриже или боядиса. А майка ми… тя винаги мълчеше.

Майка ми казваше, че трябва да стана послушна съпруга и да правя всичко, каквото каже мъжът ми, за да не би, не дай си Боже, той да ме напусне по своя прищявка. За щастие, аз не последвах майка си по характер.

Винаги съм бил бунтар и това не се харесваше на баща ми. Когато се роди брат ми, бях на 15 години. Още тогава забелязах, че цялата любов на родителите ми отива към него, но не се обидих. Знаех какво щях да правя по-късно в живота си.

След като завърших училище, родителите ми започнаха да ме сватосват със сина на заможен приятел, но аз не се хванах на уловките им. Брат ми никога не се е опитвал да спечели и стотинка. Грижеше се само да се забавлява и никога не мислеше за финансова независимост от родителите си. Когато беше на 21 години, реши да се ожени. Едва на петата годишнина от сватбата му разбрах, че се е оженил за сметка на родителите си, или по-скоро за сметка на кредита на родителите си.

Като стана дума за годишнини… Семейството ми се сещаше за мен само по празници. Преди това ги видях преди 2 години на годишнината на майка ми. За семейния празник на брат ми им подарих скъпо спално бельо, което те приеха с кисели физиономии. Вечерта брат ми се приближи до мен и ме попита защо, по дяволите, съм на 31 години и все още съм момиче.

След това отидох и седнах при родителите си, като мислех, че ще поговоря малко с тях, а те ме попитаха колко пари ще давам на племенника си на месец. Отне ми известно време да разбера защо трябва да го издържам, след като родителите ми все още са живи, но се оказа, че съм сама, нямам свои деца, така че трябваше да помагам на брат си в издръжката на семейството. Сбогувахме се, благодарих му за празника и се прибрах вкъщи в ужасно настроение. Там ме чакаше годеникът ми. Той ми каза, че съм направила всичко правилно, успокои ме и седнахме да гледаме заедно любимите си сериали.

 

Related Posts