Днес бих искала да споделя с вас нещо, което много ме тревожи. Не мога да приема мнението на хора, които могат да си позволят да се оженят повторно или да се оженят на стари години. Според мен бракът трябва да се основава на любов, а за каква любов можем да говорим на 60-годишна възраст?
Родителите ми се ожениха, когато бяха на 30 години. Случи се така, че те мислеха за кариерата си.
Но създадоха семейство на здрава основа. Татко и мама живеят заедно от 30 години. Наскоро баща ми почина.
Със съпруга ми решихме да приемем майка ми. Честно казано, наистина имахме нужда от помощ, децата имаха нужда от грижи, а ние работехме по цял ден. Освен това не исках да оставям майка си сама.
Разбирахме се много добре. Съпругът ми уважаваше майка ми и никога не е имало дори намек за конфликт.
Децата не можеха да си представят себе си без баба си. Веднъж майка ми ме изненада с решението си да участва в събитие, посветено на стари и самотни хора. Не разбрах защо толкова бърза, след като тя съвсем наскоро беше станала вдовица.
Но си замълчах и не изразих мнението си. Тя се върна от събитието щастлива, цялата сияеща, и каза, че е намерила много нови приятели, с които може да общува.
Направи ми впечатление, че не сме си говорили… Но тогава тя реши да ме впечатли напълно и каза, че ще посещава тези срещи всеки четвъртък. Уроците по плуване на сина ми бяха под въпрос. Сега трябваше да си взема отпуск в тези дни. Тези срещи започнаха да ме дразнят все повече и повече.
Един ден тя се прибра вкъщи и каза, че говори с мъж, в когото изглежда е влюбена. Но не беше минала и година от смъртта на баща ми! Не можех да разбера и приема това и тайно се надявах, че всичко това скоро ще приключи.
Но грешах. Няколко седмици по-късно майка ми ми съобщи новината за предстоящия си брак.
Сватба? На 60-годишна възраст?! В службата по вписванията?! Шегува ли се с мен? Не можех да повярвам. Виждайки реакцията ми, тя реши да напусне дома ни. Сега дори не се интересуваше от внуците си. Отдавна не поддържаме връзка.
Много съм обидена и не мога да се накарам да й се обадя и да поговоря с нея. Тя остави цялата домакинска работа на мен, знаейки много добре, че работя 6 дни в седмицата! На другия ден ми казаха, че сватбата все пак се е състояла. Сега нямам никакво желание да я виждам или да говоря с нея. Но приятелят ми казва, че греша. Бихте ли ми казали какво да правя в тази ситуация?
