Ника, която седеше в кафенето, гледаше през прозореца с невиждащ поглед. “Безплатно ли е? Мога ли да седна?” – попита един мъж на около трийсет години, поставяйки чаша с кафе на масата. Ника кимна автоматично и отново погледна през прозореца. “Стас. Името ми е Стас. “Ника – отвърна тя, без да вдига поглед от прозореца. – Ника, имаш ли съпруг? – попита той откровено.
– Да, той ще напусне училище след седмица, има си приятелка. А аз съм бременна. И не знам какво да правя. “Има ли нещо друго, което те интересува, Стас?” Тя го погледна неудобно в очите. “Работиш ли?” “Да. В компанията на съпруга ми. “Ела да работиш за мен – Стас подаде на момичето визитна картичка, – в моята туристическа агенция. Ще попълваш ваучери за посетители. Работата не е трудна, заплащането е високо.”
– “Защо?” – “Защо какво?” – Стас не разбра. – “Защо се интересуваш от моята работа?” – Ника уточни въпроса. – “Честно? Не знам. Когато те видях в отражението на витрината на магазина за играчки, изведнъж си помислих, че жена ми е минала оттам. А вие имахте такова лице, че се притесних за вас.
Моята Анна почина преди две години. Тя беше бременна в осмата седмица. Той помълча известно време, отпи глътка кафе и продължи: – Ника, виждам и разбирам, че ти не си Анна, въпреки че приличаш на нея. Но…
Може би това е свързано с нея? Тя ми отне съпругата и детето, а сега ми показа теб. И с дете. Харесах те веднага, а ти имаш нужда от подкрепа. Апартаментът ми е голям, пет стаи, живея сама, има достатъчно място. Предлагам ти храна и работа. Не настоявам и не се опитвам да решавам вместо вас. Просто предлагам да помогна. На този етап. Ще видим как ще се развият нещата в бъдеще.
Ника погледна Стас със смесица от страх и изненада. Това, което видя в очите му, беше неизвестно. Но тя се съгласи…