Преди около три години съпругът ми ме остави сама с дете на година и половина. Ако кажа, че това беше труден момент, ще е недостатъчно. Дъщеря ми и аз живеехме в апартамент под наем. Нямах работа, защото нямаше на кого да оставя дъщеря си, а и тя беше твърде малка, за да ходи на детска градина. Съпругът ми не участваше в живота ѝ по никакъв начин. Един ден помолих една приятелка да се погрижи за дъщеря ми, а аз отидох до магазина, за да купя малко храна.
Върнах се и видях баба ми да стои на кръстовището с чанта и никой не я пускаше да мине. Приближих се до нея, хванах я за ръка и заедно пресякохме пътя. Тя се спря и върху мен се изсипаха всички пожелания, които съществуват в украинския език. След това замислено попита защо очите ми са толкова тъжни, но без да чака отговор, ме покани при себе си на чай. След това моята приятелка ми писа, че дъщеря ѝ спи, а тя работи на компютъра, така че реших да разнообразя деня си.
Съгласих се да посетя баба ми. На чаша чай ѝ разказах всичко, сякаш чаках някой да ме помоли да говоря открито. Тя се замисли и каза: “Снаха ми, Маруся, има частна детска градина.
Позволете ми да я попитам за вас, в случай че има свободни места. Без да се замислям, се съгласих. В следващата секунда баба ми се обади на снаха ми. Разговаряха, баба ѝ даде моя номер и ѝ каза да се погрижи за мен възможно най-скоро. С баба ми разговаряхме още един час и аз се прибрах у дома си. Веднага щом се прибрах, ми се обадиха по телефона.
Беше Маруся. Помоли ме да дойда в понеделник в детската й градина, за да обсъдим лично някои въпроси. И така, срещнахме се.
Маруся се оказа много позитивно и общително момиче. Тя вече знаеше моята история. Попита ме за образованието ми и обеща да ми се обади отново. Вечерта на същия ден ми се обади и ми каза, че би искала да ме вземе в екипа си, и добави, че ще намери и нещо за дъщеря ми в детската градина, за да не я оставям сама вкъщи.
Вече 2,5 години работя като учител. Работата ми е пълно удоволствие за мен, защото обичам децата и ми е лесно да подходя към тях. Безкрайно съм благодарна на Маруся и, разбира се, на баба ми, която като фея кръстница промени живота ми с появата си.
Сега ходя на гости на баба си всяка седмица с дъщеря ми. Тя се превърна в член на семейството ми, а дъщеря ми я смята за своя баба. Никога не бих си помислила, че една толкова случайна постъпка и една толкова случайна среща ще променят живота ми толкова безвъзвратно.
