Тетиана чакаше демобилизирания си син да се върне у дома. Готвеше всякакви вкусотии, приготвяше цивилни дрехи, притесняваше се как ще се побере в тях… Синът ѝ се прибра вечерта. И то не сам.
Зад него стояха момиче и момче на около три години. – Мамо, запознай се с нашите гости Инна и Антоша… След яденето, когато нахранените гости бяха изпратени по стаите си да спят, Стас разказа на майка си историята за това как се е запознал с момичето и сина ѝ.
Стас чакал влака си на гарата в Киев, когато едно момиче се приближило до него и го помолило да се погрижи за сина ѝ, докато тя стои на опашка пред билетната каса. “Как се казваш, момче?” – попитал Стас, когато останали сами. “Мама ме нарича Антошка, а баба Галя ме нарича дръндьо” – простичко отговорило момчето. Те продължиха непринудения си разговор и хапнаха сладолед. Накрая влезе Инна. няма билети – извика тя, – продадени са за три дни напред. Къде ще живея с момчето през тези три дни? Момичето каза, че е израснало в сиропиталище в Закарпатието.
Там е имала стая в общински апартамент. Омъжила се за новодошъл, преместила се в едно село близо до Киев и заживяла със съпруга си при родителите му. Свекървата приела снаха си за чиста монета и когато съпругът на Инна загинал при пътнотранспортно произшествие, свекървата я изгонила от къщата.
И сега тя искала да се върне в стаята си, но предвид закъснението нямало да има достатъчно пари, за да се върне. Обявили качването на влака на Стас и момчето предложило: “Инна, хайде да отидем при майка ми. Тя е добър човек.
Къщата ни е голяма, имаме достатъчно място. Ако ти харесва, можеш да си намериш работа. Ако не ви харесва, можете да се върнете на мястото си. Така Инна и Антошка започнаха да живеят в къщата на Татяна и Стас. Антошка наричаше Татяна баба, а Стас – татко. Всеки път, когато Инна дърпаше сина си, Татяна я спираше, като казваше, че той ще порасне и ще разбере.
И тогава нямаше какво да разбере. Стас и Инна се влюбиха и се ожениха. Скоро след това им се ражда дъщеря… Понякога щастието ни спохожда на неочаквани места. Важно е да не го подминавате и да не пропускате шанса си.