Марина заминава за слънчева Италия, за да работи преди 9 години. Нямаше изход от ситуацията – отчаяно й липсваха пари. Марина смяташе, че ще поработи година-две, ще спести малко пари и ще се върне у дома, защото я чакаха две деца – син и дъщеря, които скоро щяха да се оженят. Марина имала и съпруг, той работел, но почти през цялото време отсъствал от работа.
Тя започва работа в Италия. Марина се грижи за много капризната си баба. Въпреки това Марина издържа на всичко, защото семейството ѝ я чака вкъщи. Тя издържа и работи. После Марина си намери работа в един магазин. През деня се грижела за баба си, а вечер работела в магазина.
И така ден след ден. Тя спеше по четири часа на ден. Веднъж, след като почистила магазина, заспала на пода точно там. Но Марина не се самосъжаляваше, тя работеше за любимото си семейство. Минали две години и Марина решила да се върне у дома и се обадила на съпруга си, за да го зарадва, но той ѝ казал, че няма смисъл да се връща, защото семейството изпитва отчаян недостиг на пари. Освен това синът им си беше намерил приятелка и може би щеше да иска да се ожени скоро, което означаваше, че му трябват пари за сватбата. Марина реши да остане още една година.
Тя общува със семейството си по Skype, за да е в течение на всички новини, и редовно им изпраща пари и лакомства. След това останала още една година, после още една. Общо Марина е била работник мигрант в продължение на 9 години. А семейството ѝ нямало нужда от нищо. Дойде денят на завръщането й у дома. Марина летеше с такова радостно настроение! Тя купи много подаръци. Дълго време спестяваше за тях, отказваше си всичко.
Сега Марина е на жп гарата в родния си град, но там няма никой, който да я посрещне. “Е, сигурно са заети, може би подготвят изненада!” Марина не се разстрои. Тя взе такси до вкъщи. Съпругът ѝ отвори вратата и я прегърна, но гласът му прозвуча тъжно. После и дъщеря ѝ я прегърна без особена радост.
Час по-късно синът ѝ влезе с годеницата си и започна да се хвали с плановете си: щял да се жени след месец и вече били поръчали банкет в луксозен ресторант. А след това той и годеницата му ще летят за Италия, не за да работят, не, изобщо не.
Той лети за един от най-скъпите курорти. След това започва да намеква, че двамата с бъдещата му съпруга се нуждаят от апартамент. А след това отиде да обядва с бъдещата си свекърва. Уморена и малко разстроена, Марина влезе в стаята си. Тя се изненада, когато видя женски дрехи в стаята си. Мъжът обяснил, че дъщеря му е оставила дрехите случайно. През нощта Марина почти не спеше. Тя не очакваше такава среща, а по-радостна. Беше останала с впечатлението, че не е много добре дошла в дома си.
На следващия ден Марина отиде в града. По пътя среща приятел. Тя отвори очите на Марина. Оказало се, че в къщата ѝ отдавна живее друга жена. Съпругът ѝ я довел само няколко месеца, след като Марина заминала на работа. Синът и дъщеря ѝ не работят никъде. Всички живеят с парите, които им изпраща Марина. В същото време всички живеят добре, всички с изключение на самата Марина. Сега всичко стана ясно на жената.
Студенината и отчуждението се обясняваха с факта, че съпругът и децата ѝ разбираха, че вече никой няма да им праща пари – и безплатното за тях свърши. Без да каже нищо, Марина опакова куфара си и си тръгна.
Беше решила да изкарва пари за себе си сега. Искаше да си купи отделен апартамент, за да започне нов живот, живот за себе си. Що се отнася до съпруга и децата ѝ, за тях е време да започнат да изкарват пари, а не само да харчат чужди пари.
