Случи се преди около 10 години: една сестра от спешното отделение нахлу в стаята ми на ординатор: “Спешно във втора операционна. Това е сериозен случай! Пациентът е много болен.
Втурнах се натам. Влязох и екипът вече се беше събрал; на масата имаше момиченце на около шест години. Докато се обличах и стерилизирах оборудването, научих подробности от историята. Имало е автомобилна катастрофа; пострадало е четиричленно семейство: баща, майка и две деца – близнаци, момче и момиче.
Само момиченцето е било сериозно ранено. Останалите членове на семейството са в стабилно състояние. Ударът е дошъл от страната, където е седяла тя. Загубила е много кръв, имала е сериозни рани и натъртвания. Кръвният тест се върна скоро.
Оказа се, че се нуждае от О-позитив, но ние не разполагахме с него… Беше трудна ситуация, дори критична. Спешно се обадихме на родителите ѝ.
Оказа се, че майка ми е четвъртата, а баща ми – втората. Тъй като тя имаше брат близнак, решихме, че той ще бъде добър партньор. Отидох да говоря с него. Видях го да седи в коридора и да плаче. Казах му: “Анечка е тежко ранена.” “Знам, тя беше точно там, когато това се случи. По това време е спала.” – Все още нищо не е загубено.
Вие сте единственият, който може да я спаси. Нуждаем се само от малко твоя кръв. Той се съгласи, без дори да се замисли. -Да отидем с леля Мария в кабинета, където тя ще ти вземе кръв. Тя е много добра, доверете й се. – Добре, каквото кажете.
Мамо, обичам те! Ти си най-добрата! И ти, татко. Благодаря ти за всичко, което си направил за мен. Тръгнах към операционната, а момчето и сестрата отидоха в кабинета. Операцията беше успешна. След нея отидох да проверя момчето и да му съобщя добрите новини. Той лежеше под едно одеяло и си почиваше.
Отидох при него и му казах: “Ти си истински герой! Спасил си сестра си!” – Тя добре ли е? – Да, абсолютно! – А кога ще умра? – Не сега, момче… След много, много години. Когато остарееш, ще се замислиш за това. В онзи момент ситуацията ми се стори глупава.
Просто глупав, наивен въпрос от едно малко момче. И едва тогава разбрах, че това, което наистина си е мислел, е, че ще умре, след като дари кръв. Това си е мислел. И най-важното – беше готов да направи това за любимата си сестра. И досега, когато си спомням за тази история, получавам гъши тръпки по цялото си тяло.
