От първия ден на брака си със съпруга ми живеехме отделно от родителите си. Имахме собствен апартамент с две спални, в който скоро се роди синът ни Иван.
Свекърва ми ни посещаваше доста рядко и не се задържаше за дълго. Като цяло имах равностойни отношения с нея, никога не сме имали конфликти. Един ден се случи нещо ужасно, което все още ме кара да се ядосвам на свекърва ми. Това се случи преди няколко месеца.
Свекърва ми ми дойде на гости. Седяхме в хола и тя ме помоли да й донеса компот, който бях приготвила сама. Докато се суетях в кухнята и носех бисквити и рула на масата за десерти, 2-годишният ми син, поклащайки се от една страна на друга, се разхождаше пред свекърва ми, докато тя седеше и се радваше на успеха на внука си.
Донесох чаша компот на свекърва ми и отидох да взема декантер и собствената си чаша. Преди да се върна, чух писък от хола.
Оказа се, че свекървата е посегнала към вазата със сладкиши, а чашата ѝ с компот е била в ъгъла на масата.
Тя случайно докоснала чашата и тя паднала право върху крака на сина ѝ, който стоял до нея и се държал за масата.
Той бил толкова уплашен, а стъклото не било леко… изобщо Иван не ходил няколко дни след това. А свекърва ми, вместо да вземе внука си, започна да ми крещи, че съм оставила детето без надзор и че не е трябвало да слагам чашата на ръба на масата.
Скарахме се, но това беше по-скоро от страх, отколкото от гняв или омраза.
