Кондукторът отказал да освободи място за възрастната жена и тя платила скъпо за това. Случи се следното. На гарата влязохме във вагона почти преди тръгването. В купето срещу мен имаше място за една стара дама.
Тя седеше скромно до прозореца с ръце в скута си. Без съмнение безобидно същество. Няколко малки чантички, прилежно легнали под седалката, не притесняваха никого. Кондукторът дойде да провери билетите.
Възрастната дама, след като показа билета си, изведнъж помоли жената да ѝ помогне да оправи леглото, защото ѝ беше трудно, ръцете ѝ трепереха. Това изглеждаше като безобидна молба. Но какво се случи след това! Сякаш нещо беше намерило нещо против диригента, някаква скрита неприязън излезе наяве.
“Слуга ли съм ви или какво? А? Може би искате да ви хранят с лъжичка? Ръцете ми треперят – трябва да сте си вкъщи, а не да пътувате с влакове!”
Баба ми само тихо се опита да възрази, че кондукторите трябвало да помагат на пътниците, които не могат да направят нищо сами.
Но леля ми продължи: “Ще те закарам още сега, ако искаш да си вземеш шофьорската книжка тук.
Знаеш ли каква е заплатата ми? Не ви дължа нищо.” И в същия дух. Тихо включих диктофона на телефона си и се застъпих за баба си.
Пътниците до мен също не бяха мърлячи. Бързо върнахме жената на мястото ѝ, аз помогнах на баба ми да покрие всичко и се обадих на горещата линия. Ситуацията беше разрешена бързо: имаше достатъчно свидетели и разговорът беше записан.
Както разбрах по-късно, кондукторът е бил уволнен. И то по основателна причина! Тя е платила за поведението си с работата си.
