Беше обикновен делничен ден в месарница, с клиенти, продажби и тълпи от хора. Когато денят наближил края си и вече почти нямало хора, в магазина влязло куче. Собственикът на магазина веднага прогонил животното, но то се върнало с банкнота и пари в устата си.
В бележката били посочени теглото и видът на месото, което трябвало да се продаде, а парите били точно толкова, колкото да се плати за него. Продавачът претеглил месото, опаковал го и го дал на кучето, което грабнало торбата за дръжките и избягало.
Продавачът се зачудил къде отива кучето и нарочно затворил магазина, за да го последва. Кучето отишло на автобусната спирка и зачакало автобуса. Когато пристигнал правилният автобус, кучето се качило на него, последвано от продавача. Кучето гледаше през прозореца по време на цялото пътуване, а когато автобусът стигна до спирката, то скочи, натисна с лапа бутона за спиране и бързо изскочи навън.
Мъжът продължил да следва кучето, което побягнало към къщата. Вратата беше отворена и двамата влязоха в двора. Кучето почеса вратата с лапи, за да покаже, че трябва да влезе в къщата, но никой не отвори.
Тогава кучето се качи на перваза на прозореца и драсна с нокът по стъклото на прозореца. Собственикът на кучето излезе и му се скара, че е поискало да влезе толкова шумно, но продавачът се изненада и похвали таланта на кучето.
Собственикът на кучето, виждайки изненадата на месаря, обясни, че кучето е забравило ключовете си – за втори път в рамките на една седмица!
