Степан се върна късно през нощта. Той донесе цял мозък риба, която Люси мрази да чисти. На сутринта мъжът се събудил и разбрал, че сега ще има скандал. Отиде в кухнята, там миришеше вкусно на бъркани яйца.
Събра се цялото семейство. Степан седна на масата и започна да чака чинията си. Люся с трясък остави чинийката на масата. – Може ли по-тихо?
– По-тихо?! А вчера като гърмяхте в полунощ, не мислехте ли, че трябва да сте по-тихи? Събуди ни всички и сега имаш нужда от тишина? – Е, прости ми. Не го направих нарочно. Той не искаше да се кара с жена си, но Люси явно не беше в настроение. Татко дори щеше да води дъщеря си на детска градина, но и това не спаси положението. В този ден работата също вървеше срещу зърното.
Партньорът на Степан бързаше да отиде някъде и не завърши работата си. И имаше много работа, занимаваха се с монтаж на климатици. – За къде бързаш? — попита Степан. — Днес е годишнина от сватбата ни с жена ми, искам да й направя подарък. – Това празник ли е? – усмихна се мъжът. Колега го убеди и отидоха заедно до магазина. Той тичаше из магазина и търсеше любимия парфюм на жена си. Степан се приближи до щанда с козметика и започна да търси подарък.
Тогава той видя красиво червило в златиста опаковка и реши да го вземе. Беше много скъпо. Луси миеше чиниите, когато той се върна вкъщи. „Топли си яденето сам, аз трябва да ти чистя рибата“, недоволно измърмори жената. – Скъпа, имам подарък за теб. – Още една кофа караси? – попита съпругата, борейки се с почистването на рибата.
– Не, ела тук. Тя избърса ръцете си с кърпа и отвори подаръка. – Какво направи пак? – дори имаше някакво безпокойство в очите на Люси. – Нищо, не мога ли да направя подарък на любимата жена просто така? Люся боядиса устните си с червило и се обърна. Стьопа се усмихна – спомни си младостта си.
Как се забавляваха, смееха се и се забавляваха. Люска, оказва се, не се е променила особено… – Колко си ми хубава! – внезапно каза той.
Люси се смути. Тази вечер децата не можеха да повярват, че родителите им дружно чистят риба, без да се карат. Татко се смееше, а мама се смееше на шегите му, дори и на най-глупавите. А това отдавна не се е случвало. Ето как вниманието променя хората.
