Юра забеляза красиво момиче на сватбата на своя познат, тя стоеше в ъгъла на ресторанта и пиеше. Юрко реши да се приближи до нея, за да я опознае. — Отвратителна сватба — каза изведнъж момичето.
– Защо иначе? – Защото всичко се прави на колхозни начала. Някои конкурси са древни, водещият вече не е трезвен. Баналните танци ще започнат сега. по-добре да тръгвам. – Чакай, къде си сам по такова време, да ти извикам такси, да те закарам.
– До дома ми? Ами не, родителите ми спят. – Какво правят родителите тук?
– не разбра Юрко. – Ами ти, малко момче? Ясно е защо дойде при мен, и двамата сме пияни, така че продължаването на нощта ни е осигурено.
Отидохме при вас. Момичето се казваше Таня. Тя помоли Юрк да й купи торта, защото на сватбата не чакаха тортата. Прибрахме се у дома при Юра, прекарахме една незабравима нощ. Така заспаха. Сутринта Юра отиде в кухнята, Таня седеше на масата с ризата му и яде торта. – Много е вкусно, сядай, сега ще ти сипя чай. Настаниха се удобно в кухнята и си говореха за всичко на света.
Юра осъзна, че отдавна не се е чувствал толкова спокоен и добре с момиче. С нея къщата беше толкова позната и всичко изглеждаше по-ярко, отколкото е в действителност. И тогава Таня си тръгна. Толкова е просто, без да му оставяте своя номер, месторабота или дом. Юрко започна да я търси навсякъде.
Попитал приятел, на чиято сватба се запознал с Таня, къде е това момиче и кое е. Но приятелят не знаеше, тя беше позната на жена му. Един ден Юрко нацупено се запъти към дома си и тогава видя Таня отзад: – Таня! – извика той, сякаш видя нещо най-ценно на земята. Те се прегърнаха и оттогава никога не се разделяха. И сватбата им беше най-интересната, а не колективна сватба, както е обичайно за всички.
