Женя взе маркуч и отиде да полива лехите в градината. – И защо съм насадила толкова много – помисли си жената.
Изведнъж на жената й прилошало. Женя се обади на сина си и той извика линейка. Когато Андрий пристигна, Евгения беше отведена от дома. Синът отиде с нея. Дежуреше цяла нощ на пейката до вратата на отделението, а след това цяла сутрин държеше майка си за ръка.
— Сине — тихо каза жената. – Искам да ти кажа нещо. Синът се наведе, майката прошепна нещо в ухото му. Андрий скочи и, замръзнал на място, погледна майка си. Евгения си създаде навика да готви за двама, защото отдавна живее сама и никога няма да свикне… Съпругът й почина преди две години, а децата й я напуснаха още по-рано. По-големият е за работа, по-малкият е за учене.
Така че Евгения живееше сама, синовете й бяха заети със собствените си дела, не им пукаше за старата жена.
Баба Женя постоянно си мислеше какво им е на синовете?! По-малкият е добре, още учи, но по-големият е толкова зает с кариерата си, че няма да мисли за семейството и децата си, а по-голямата иска да прекара поне последните няколко години от живота си до внуците си, да има време да прекарва време с тях, докато все още има възможност да го прави… С тези мисли Евгения допи чая си и реши да побърника малко със земята, преди да е станало прекалено горещо. — И за кого толкова насадих?!
Едната половина ще ми стигне до гърлото… Ох, Жени, Жени… – казала си жената. Докато работела, тя се разболяла. Старицата разбра, че земята бавно се изплъзва изпод краката й. Първото нещо, което направи, беше да грабне телефона, но тъй като не можеше да си спомни номерата на линейката, тя се обади на малкия си син и каза, че е много болна, попита
извикайте линейка. На това синът й отговорил с груб тон: – Виждаш ли, той ще направи всичко, за да ме примами при себе си… споко, мамо, попитай съседката си Людка за спешния номер и тогава ще намериш кой да обаждане.
Откъде да знам номера на вашата селска линейка?! Синът каза още няколко неясни жални думи и затвори. Баба ставаше все по-зле всяка секунда. След това набрала номера на по-възрастния мъж, но преди да успее да каже нещо, възрастната жена изпуснала телефона.
Веднага се озова до майка си, а с него дойде и линейката. Лекарите решиха спешно да хоспитализират Евгения. Синът не я остави нито крачка, а в болницата дежуреше под вратата на нейното отделение, докато не го пуснаха да отиде при майка си. “Мамо, хайде, защо си толкова уплашена?”
Не полудях малко зад тази врата.
„Сине, трябва да ти кажа нещо, мисля, че няма да има по-подходящ момент за това“, Евгения хвана ръката на сина си с тези думи, „когато се омъжих за баща ти, ти беше на 2 години. Майка ти почина година преди да се срещнем … баща ми и аз не знаехме как да ти кажем това, търсихме момент …
– Мамо, знам всичко това. Серьога и аз видяхме тези документи в твоето шкафче. Знам, че майка ми беше добър човек. Да, за съжаление тя нямаше време да види първите ми стъпки и да чуе първата ми дума, но имах двоен късмет, защото съдбата ми даде теб. Благодарен съм ти за всичко, което направи за мен и правиш всеки ден. „Скъпа, съжалявам, ако съм объркал всичко.“ Просто не можех да го запазя за себе си.
„Съжалявам, че…“ – молеше се Евгения, но синът й не я остави да довърши. -Майко! Няма за какво да се извиняваш. Ти си моят най-скъп, най-обичан малък човек, никога няма да те обидя. Но хайде, не ме натъжавай, става ли? Скоро ще ви запозная с моята бъдеща снаха. Тя е във втория месец от бременността, скоро ще правим сватба, просто искахме да го обявим по специален начин… не в такива условия.
Оздравявай бързо, за да не страдаш нищо. съгласен — О, синко, къде отивам? Сега поне съм готов да скоча от мястото си! Ако не ми беше казал по-рано, изобщо нямаше да стигна до тук – сълзите по бузите на Евгения веднага се превърнаха в сълзи на радост. И наистина, след няколко дни тя е изписана от болницата, след което се премества да живее при големия си син и бременната си снаха за постоянно.
Така започна нова бяла ивица в живота на възрастната жена.
