Олена се почисти до мивката и седна на една пейка. Изведнъж някой я докосна по рамото…

Артем и Олена искаха да имат сватба през есента. Красива, неразделна двойка. Винаги са били заедно. Разделиха се само веднъж за няколко месеца – той учеше за шофьор в града, но дори и тогава идваше всеки уикенд да види любовта си. Не е влязъл в армията – не става. Лелята на Олена, която вече се пенсионира, веднага след училище зае мястото си като секретарка на престижно място. И личният живот, изглежда, се уреди.

Всички се възхищаваха на тази прекрасна двойка. Артем е висок, широкоплещест, атлетично изграден човек. Имаше големи черни очи и коса с цвят на смола. Лена е ниско, слабо момиче с дълги мигли, сини очи, мраморна кожа и руса коса. Родителите и на двамата бяха щастливи от този съюз: подготвиха зестра за момичето и къща наблизо, за да гледат бъдещите младоженци. През август миналата година една жена дойде да вдигне нивото на културата в селото.

Ето защо тя събра млади хора, отвори драматичен клуб и реши да постави пиесата “Ромео и Жулиета”. Без съмнение Артем беше избран за ролята на Ромео, а ролята на Жулиета отиде при Алла. Предложиха на Еления да играе в ансамбъла, но тя отказа поради натоварената си програма. Артьом започна да изчезва на репетиции, той и Елена почти не се виждаха. Алла винаги го молеше за помощ, но не успяваше, но той помагаше. Артем и Алла скоро започнаха връзка.

Поставеният спектакъл получи одобрението на градската публика и те обиколиха с него целия регион. Артем и Алла се ожениха през ноември. Елена напусна работа и отиде в града. Там й помогна чичо й (братът на баща й). През пролетта Олена роди син Хриц. Намерила си работа, там срещнала годеника си със сложна немска фамилия. Томас беше добросърдечен човек, който беше лудо влюбен в Елена. Сега те са щастливи баба и дядо. Имат две внучки, които много разглезиха. На снахата не й харесало много, искала да ги възпитава строго. А Артем и Алла живееха в столицата. „Актрисата“ нямала намерение да остава на село.

Елена знаеше за това. И минаха много години. Елена не беше вкъщи със семейството си от дълго време, а брат й се беше преместил в малък град наблизо. Отишла да го посети и преди да тръгне решила да отиде при родителите си за погребение. Олена почисти край гробовете, сложи цветя на всички и седна на една пейка. Изведнъж някой я докосна по рамото… “Артем, разбира се, но как!?” – шокира се Елена. – Здравей, красива Лина, ти не си се променила малко – каза Артем нежно, с такъв тон, сякаш се разделиха вчера, въпреки че са минали 35 години. – Поздрави. И сте се запазили добре. – Остаря, но го влече към родния град…

Трябва да се издигнат достойни паметници на родителите, вечна памет на всички…, – каза Иван и продължи, – нали знаеш Елена, все едно живеем в града и всичко е нормално, но чувството е, че направих всичко погрешно. Изглежда, че живях целия си живот не според целта си… с теб любовта ме изпълни, чувствах се уверена, всичко можех. С Алла беше като блато, което тегли надолу… оказва се, че любовта е различна – усмихна се той. – Имам добра заплата, добра позиция, но пак й приличам на селянин.

Не й отговарям. Чувствам, че живях живота си напразно: не построих къща, не засадих дървета, не родих син… Алла е безплодна… не можа да роди, – каза Артем с копнеж и тъга. – Чакай – Олена извади снимката – виж, не ти ли напомня за някого? Артем беше зашеметен, не можа да каже нищо няколко минути. Той беше на снимката, но в младежки дрехи и с различна прическа. – Защо не ми каза за това? – Би ли променило нещо? Гришата, хирургът, знае, че ти си му истински баща, никога не съм го лъгал.

Направи снимката, там е номера му. Самият той поиска да ви каже, когато внезапно се срещна. Можете да общувате и да се опознавате по-добре, не е проблем. Имам време, ще летя утре. Щастие на теб и любов, макар че е различно, но ние сами си го избираме… Артьом седна на една пейка, хвана се за главата с две ръце, обвинявайки се за всичко…

Related Posts