Олеся пътуваше в микробуса и реши да се обади на съпруга си. “Николай, здравей, къде си?” – попита тя. “Какво имаш предвид къде?” – отвърна той недоволен. “На работа, разбира се!” “В микробуса съм” – въздъхна Олеся.
Изведнъж тя погледна през прозореца и замръзна – покрай нея минаваше Коля. Тя излезе от микробуса и го последва. Не осъзнаваш ли, че ме разсейваш от работата ми – оплака се Николай в телефона, обърна се надясно и се отдалечи от Олеся. Олеся продължи разговора, за да последва съпруга си. Микола влезе в едно кафене зад ъгъла. Мъжът все още говореше с жена си, но шепнешком.
Той влезе в едно кафене зад ъгъла. Олеся го последва. Мъжът седна на една маса с млада жена, която не познаваше. Мъжът бързо отговори, че е зает, и приключи разговора. Олеся седна в далечния ъгъл на кафенето и започна да обмисля какво да прави по-нататък. Искаше да се приближи до тях, но не знаеше какво да каже.
“Може би той просто чака това да излезе наяве. Ако е така, защо ми е нужен той?” – помисли си тя. В това време един продавач на цветя носеше кошница с червени и бели рози покрай масата на Николай и приятелката му. Николай купи на щастливата си съпруга седем червени рози. Тогава Олеся решила да промени ситуацията в своя полза и да изиграе един трик на съпруга си. Тя отново му се обади.
“Имам важна новина, скъпи – каза Леся, – ще си имаме бебе! О, скъпи, съжалявам – изведнъж каза Леся, – ще ти се обадя отново…” И така Леся приключи разговора.
Лицето на Николай стана сериозно. Няколко минути по-късно непознатата постави розите на масата и бързо напусна кафенето, тропайки с токчета. Олеся дори се разочарова, че всичко е приключило. Тя му се обади пет минути по-късно. Каза, че сега се прибира вкъщи, а вечерта, когато той се върне от работа, ще му разкаже всичко подробно.
Вечерта тя вече беше взела решението си. Дори не отиде да посрещне Свети Николас, когато чу, че ще дойде. Олеся го погледна едва когато той влезе в стаята.
Той държеше огромен букет червени рози. Мъжът задаваше въпроси на жената толкова щастливо, че тя не знаеше как да се измъкне от него.
“Трябва ли да му простя или какво?” “Добре, прощавам му за първи път. Да видим какъв баща ще бъде той…” – помисли си Олеся.
