Чувал съм много истории за караници между роднини за апартамент и наследство, но винаги съм смятал, че със сестра ми ще избягваме такива неща. Със сестра ми бяхме много приятелски настроени, никога не сме се карали както в детството, така и в зряла възраст.
Родителите ни ни възпитаха правилно. И родителите ни също ни подариха по една.
Беше истинска изненада. Нямаше нужда да разделяте нищо и да разберете кой е собственикът на допълнителния квадратен метър. Така започнахме да живеем живота си. Сестрата се омъжила и родила две деца. И личният ми живот не вървеше, но с работата всичко беше наред.
И така баща ни умря, сърцето му спря през нощта. Майката не можела да се примири със загубата и също го последвала у дома. Апартаментът на родителите стана празен. И тогава сестра ми дойде при мен: – Достатъчно време мина, трябва да решим нещо с апартамента. — И какво да решим с нея, всичко вече е ясно. – Не, струва ми се, че сме в задънена улица. – Какво говориш? За апартамента на родителите? -да
– Значи е регистрирано на нас, ще го продадем и ще разделим парите наполовина. — Но просто не искам да го продавам. – Добре, може да го даде под наем, но ще плати наполовина. – Това е проблемът. Майка ми направи подарък приживе. Тя ми каза, че вече имам две деца, а ти никога няма да имаш деца. Тя просто не искаше да те разстройва и затова не каза нищо. Сестрата показа подаръка: всичко беше точно както каза…
Много съжалявах. В края на краищата не предполагах, че в нашето семейство може да има някакви тайни или такова недоверие. Дори се разплаках от обидата. Сестра ми все пак ми предложи още, но аз отказах. Не плача заради парите, а заради несправедливото отношение на майка ми към мен.
