Иван стана както обикновено в половин пет сутринта, издои кравата, нахрани козите и кокошките и се върна вкъщи, за да приготви закуска, докато децата спяха.
Когато имаш три деца, които спят зад стената, нямаш право на угризения, грешни решения и излишни емоции. Що се отнася до емоциите… ежедневието и поредицата от еднакви дни ги изключват.”
“Момчета, закуската е готова. “Закусвайте, момчета, аз ще се върна скоро – каза Иван и изтича в другия край на селото при приятеля си Серхий. В селото нямаше достатъчно работа и всеки искаше да изкара пари. “Татко, днес видях мама в съня си – каза по-малкото момиче, докато баща ѝ обуваше маратонките си, – изглеждаше точно като истинска.” “Можем да го направим за пет или десет минути”, каза Сергей, като го видя. “Изпрати по-големите при мен, аз ще ги взема със себе си на училище, а ти можеш спокойно да отидеш при майка си.” “Ето, Иване – появи се жената на Серхий до мъжете, – сложила съм ти няколко питки.
Моите са добри, мисля, че и твоите ще ги харесат. Иван грабна кифличките, благодари ми и побягна към вкъщи. Не бива да го съжалявате, трябва да му дадете пример. Сам с три деца… Щях да вия като вълк, ако нямах теб в живота си.
Не мога да си представя как се справя с всичко… а е майка. Макар че тя може да бъде разбрана. По-възрастните хора често се привързват към домовете си и по-късно може да им е трудно… Знаеш ли, аз направих много неща погрешно в живота си, но Иван… той ми отвори очите, накара ме да видя истинските основи на живота…
– Татко, можеш ли да ми купиш заек? – попита по-малката, виждайки баща си, – но истински, а не играчка, защото играчката не можеш да я нахраниш… – Този заек? Не бива да тича из гората, какво да прави в нашата къща?” – А заек? – Е, все пак можеш да си помислиш за заек, – очите на по-малката дъщеря, толкова подобни на тези на майка ѝ, веднага обезоръжиха Иван.
– “О, татко, страхотно!” – момичето прегърна баща си, – “сивото! Хайде, сиво! Докато възрастните бяха на училище, Иван заведе дъщеря си в дома на баба ѝ и отиде да работи по друга работа. Този ден имал късмет. Спечелил 2000 рубли, отишъл на пазара и си купил храна за няколко дни.
Когато си тръгваше от пазара, видя на входа човек, който продаваше обувки. “Виждам, че твоите вече се държат на мястото си. Вземете тези, струват 600 гривни, ще ви ги дам за 500” – казал продавачът. Докато Иван гледаше протеклите си маратонки, а след това и останалите в джоба му 1000 гривни, чу женски глас до себе си: “Зайци! Купувам зайци, евтини!” – “Имате ли сив?” – попита той веднага.
– Имам, но е слаб, ще ви го дам за 400 вместо за 550. – Извинявай, човече, – каза той на продавача на обувки, – обещах на дъщеря си. Този ден Иван имаше особен късмет. Този ден той спечели добри пари, купи заек за дъщеря си, успя да купи всичко необходимо поне за седмица, а най-важната изненада го очакваше вкъщи – майка му беше решила да се премести при сина си. Тя знаеше, че му е трудно да живее сам.
