Въпреки че Татяна разбираше, че синът й не може да бъде върнат, тя все пак прекарваше всяка вечер и всяка вечер, седнала в кухнята до перваза на прозореца. Таня вече ревеше с очи, но това не успокои господина.
Лошата новина дойде изневиделица, като гръм сред ясно небе. Шефът на сина се обади на Таня…
Синът работеше на строежа… падна от голяма височина. Нямаше абсолютно никакъв шанс да оцелее. Татяна роди син на 41. Както се казва, сама си роди син.
Вероятно и без думи е ясно колко много е ценяла сина си и колко се е страхувала да не го загуби. Таня мечтаеше, че скоро синът й ще се ожени, ще даде внуци и най-накрая ще имат голямо и приятелско семейство, но всичко не се оказа така. И снаха да има, щяха да делят парите на две, така по-лесно да се справят. Веднъж Таня отиде на гроба на сина си по-късно от обикновено.
Изведнъж видяла, че до трупа на сина й стои момиче в черно палто. Приближавайки се, Татяна видя, че момичето е в позиция. Но тя стоеше с 5-месечно коремче. Гледаше снимка на момче със стъклени очи, по бузите й се търкаляха сълзи.
– Това моят внук ли е? – попита Татяна. Момичето изведнъж прегърна Таня и започна да я гали. И двамата намериха някого, с когото могат да споделят една рора наполовина.
