Отваряйки вратата с крак, Света бавно излезе от магазина. В ръцете му имаше почти десет торби с домакински пособия.
Една мисъл мина през главата ми. Защо беше необходимо да се купи всичко наведнъж, защото близо до къщата има магазин? Света отново съжали, че продаде колата. Тя караше.
След това забременява и ражда син. Той порасна и сам седна зад волана. Той не позволи на майка си да шофира, каза, че жена не трябва да шофира и обеща да я закара където трябва.
Колата е подарена на Светлана от нейните родители за сватбата. По-късно, когато се оказа, че любимият й мъж вози друга жена в колата, тя подаде молба за развод. Нямаше достатъчно пари за поддръжка на автомобила.
И беше решено да се продаде. Накрая тя излезе от магазина. И изведнъж, докато караше приближаваща кола, Света видя възрастен мъж с приятелката си на предната седалка. Светлана беше много горд човек и не обичаше да губи, затова реши да действа. Голям черен джип спря зад колата на мъжа. Изтичайки до него, тя отвори задната врата и бързо хвърли всичките си чанти на задната седалка и лесно скочи на предната пътническа седалка. Шофьорът бил шокиран от цялата случка. Но още по-голяма изненада беше, че Света се наведе и го целуна.
Поглеждайки умолително шофьора, тя прошепна: „Да се махаме оттук по-бързо“. Колата потегли изведнъж. След малко каране джипът спря. Шофьорът му попита с усмивка: “Да не се оженя за теб сега?”. Света се изчерви, после изведнъж се разплака и започна да обяснява ситуацията. Излязоха някои откъси.
Спомни си как беше видяла мъж в инвалидна количка и искаше да го дразни, не искаше да се показва в непривлекателна светлина. До края на разказа й самият мъж беше готов да се застъпи за нея с юмруци. Няколко месеца по-късно те се ожениха. По-късно те станаха красива двойка. И Света все още не кара колата сама. Семейството им очаква ново попълнение…
