В интернет пространството отдавна се върти история, която за мнозина ще се стори неправдоподобна. Но помним, че в действителност животът завърта такива „сюжети“, че всеки режисьор може да си „отдъхне“. Ще бъде интересно да се гледа до края. Иван се връщаше от нощна смяна, изморен до изнемога. Исках да дойда и да се изтегна на леглото, заспивайки дълбоко. Работата беше тежка, но освен в мината, беше невъзможно да се намери работа след освобождаване от колонията. Той имаше по-голям късмет от много други – момчето беше отведено в апартамент под наем от екип работници на смени. В неговата позиция можеше да се надява само на ремарке до работа. За да пресече пътя, той зави през парка, надявайки се да стигне по-бързо до алеята. Отпред на пейката видя голям свитък. Приближавайки се, момчето замръзна. Увито в някакъв плат или одеяло, пред него лежеше бебе.
Иван спря в дълбоко отчаяние. Тялото поиска сън. Душата потръпна от факта, че може би детето е лежало в парка много часове през късната есен. Предпазливост предупреди да не се замесва в тази история с криминалното си досие. Най-после младият мъж се реши. Да завлечеш малко дете в апартамент, в който живееха 15 мъже, беше немислимо. Затова притиснал бебето до себе си и се насочил към двуетажната къща, покрай която често минавал. Имаше къща за деца. Иван обясни ситуацията. Беше момиче. Приемащата медицинска сестра каза: „Няма бележка от майка. И да я наречем Ирина Ивановна“. — Е, така да бъде — усмихна се Иван. По този повод мъжът често започна да мисли за живота си. Нямаше останало семейство, но някак искаше топлина и уют. Иван често споменаваше находката си и дори понякога звънеше в дома на детето. Когато Иришка порасна, той започна да я посещава с подаръци.
При всяка среща момиченцето подавало на мъжа рисунки, на които бащата и майката били заедно с момичето.
Нов служител на сиропиталището, приблизително на същата възраст като Иван, забеляза доброто отношение на мъжа към момичето. Самата тя беше бивш ученик на тази институция и разбра колко важно е семейството за едно дете.
Но Светлана също разбираше, че едно момиче никога няма да бъде дадено на самотен мъж. Жената решила да помогне на двама важни за нея хора. Все пак тя хареса Иван, оказва се, че той е ходил на гости на наречената дъщеря от 10 години! Ирочка наистина чакаше татко да я заведе у дома.
И човекът вече плаща пари за апартамент на ипотека в продължение на 5 години, за щастие доходите на бригадир в мина бяха много по-високи от тези на помощен работник.
Но липсата на семейство направи ситуацията безнадеждна! Светлана и Иван разговаряха от сърце. Те решиха, че се държат достатъчно добре един с друг,
да регистрира официално връзката и да сбъдне мечтата на Иришкин! Оформиха всички документи, обзаведоха стаята на момиченцето и се отправиха към къщата на децата. Момичето се хвърли на врата на Иван, след което прегърна Светлана. Тя забеляза, че днес баща й сияе от радост.
Той приклекна пред дъщеря си и тихо каза: „Ирочка, събери си нещата. Прибираш се у дома! И ние ви очакваме.” Така се сбъдва светлата мечта на дете, чийто съпруг го намира само на пейка – след 10 години се случва чудото да се сдобие с истинско семейство. „Историята мълчи“ дали Иван и Светлана са останали заедно. Но най-вероятно това се случи. В крайна сметка те бяха обединени от радостта от добротата и щастието, дадени на малък човек.
Такива или подобни истории няма да обеднеят земята. В крайна сметка хората, които живеят тук, са мили и светли, способни на велики дела. Това е всичко приятели, хареса ли ви тази история?
