На гробището едно младо момиче ми каза: „Тамара, здравей. Аз съм любовница на мъжа ти…”

Тома, проправяйки си път през снега, вървеше към гроба на съпруга си. Тя отвори малката ограда и погледна портрета на мъжа.

Очите му бяха тъжни, а ъгълчетата на устата му бяха леко повдигнати, сякаш щеше да се усмихне още малко.

Радвам се да видя този, който дойде при него. Но на гроба имаше свежи карамфили. Беше странно, обикновено родителите на съпруга винаги се обаждат да отидем заедно на гробището. Въпреки че може би бяха негови приятели.

Малко по-късно към модела се приближи младо момиче с малко дете. – Тамара, здравей. Съжалявам, че съм откровена, но аз съм любовница на съпруга ви. С него се разделихме още преди този ужасен инцидент, в който загина.

Той не знаеше за детето. Това е неговото дете, наричано още Папа Костя, той е на 2 години. Повярвай ми, той обичаше само теб… – Какво… Ама как си позволяваш, какво ти трябва изобщо? – Тамара, изслушай ме, моля те. Заведете Костя у дома… Не ми остава много време, лекарите казаха няколко месеца. Вече не знам към кого да се обърна.

Имам номера ти, взех го от съпруга ти, докато спеше. За всеки случай, но реших, че е по-добре да кажа истината. Тамара беше уплашена, имаше смесени чувства. Тя разбра, че съпругът й е изневерил, това дете, а също и любовницата на нейните мечти. Затова тя просто избяга от гробището, качи се в колата и се прибра вкъщи. Месец по-късно й се обадила възрастна жена и с треперещ глас й съобщила, че любимият й е починал. Самата жена беше нейна майка и затова я помоли да дойде за Костик. Тома смяташе, че детето не е виновно за нищо.

Освен това той е полубрат на Серьожа, неин син и неин съпруг. Ще бъде твърде рано, ако тя накара братчето на сина си да попадне в сиропиталище. Тома си тръгна. Когато влязла в апартамента, забелязала, че възрастната жена е доста наранена и вероятно й е останало малко. Ясно е, че тя не е в състояние да следва 2-годишно бебе. А Костя беше просто копие на баща си. Тома взе момчето на ръце, беше спокойно. Тя прибра вещите му, документите и го прибра.

В началото беше трудно да съм около това дете. Той дори хвърли специална каша. Тома в същото време се ядоса на Костя, започна да крещи. И момчето се приближи до нея, а от очите му капеха сълзи. — Не крещи, майко — каза момчето. Тома взе Костик в ръцете си и я притисна към себе си. Деца няма.

Related Posts