Майка ми беше любовница на един женен и богат мъж. В резултат на тяхната романтика се родих аз. Баща ми не ни помогна с нищо и не дойде да ме види. Нямахме постоянно жилище, постоянно се местехме, майка ми често сменяше работата си. Когато бях на пет години, тя срещна друг мъж и искаше да бъде с него, но той й постави условие, че ще я вземе, ако е сама. Тя лесно и просто размени сина си с този мъж.
Тя просто ме доведе при баща ми, като ми даде всички необходими документи. Тя позвънила на вратата на апартамента му, чула отварянето на ключалката и избягала. И аз останах прав. Баща ми отвори вратата и онемя, когато ме видя. Веднага разбра коя съм. Доведен до апартамента. Жена му ме прие добре, както и техните деца, дъщеря и син. Баща ми искаше първо да ме заведе в приют, но жена му не ми позволи, като каза, че не съм виновен за нищо.
Просто свята жена. Отначало чаках собствената си майка, мислех, че ще се върне за мен. И тогава спря и започна да нарича майката на съпругата на баща си. Собственият ми баща не изпитваше топли чувства към нито едно от децата, да не говорим за мен. Смяташе ме за излишна уста, но продължаваше да ме пази, както и другите членове на семейството. Самият той беше много деспотичен човек. Когато се прибираше, всички се затваряхме в детската стая и гледахме да не му хващаме очите.
Жена му не можеше да напусне доминиращ мъж, той не би й дал децата от принцип. Тя просто търпеше всичките му лудории и пристъпи на гняв години наред. Тя се научи да го отбягва и когато трябваше да потиска гнева му, ни предпазваше от скандали и крясъци. Къщата беше тиха, знаехме графика и не изнервяхме баща ми. Основното е, че не изпитвахме нужда от нищо и майка ни даде любов и привързаност към двама ни.
И когато той все още отиде при друга млада любовница, всички въздъхнахме с облекчение. По това време вече бяхме практически възрастни. Сестра и брат завършиха училище. По стечение на обстоятелствата бяхме връстници, така че и аз се подготвях за матури в училище. Това е, трима абитуриенти. Помагахме си, като вдигахме предмети. Всеки от нас мечтаеше да влезе в престижен институт. Татко, въпреки че не беше мил с нас, обеща да плати обучението и удържа на думата си. Успешно влязохме и учихме, получавайки специалностите, за които мечтаехме.
И тогава се случи така, че баща ни почина. Той остави добро наследство. Последният му любовник не получи нищо – тя просто нямаше време да го ожени за себе си. Е, всички станахме пълни собственици на неговата компания и големи парични сметки. Продължихме да развиваме бизнеса. И дойде моментът, когато трябваше да замина в чужбина, да отворя клон. Решиха аз да бъда шеф на този клон. Предложих да взема майка ни с мен – тя, като никой друг, заслужаваше да отиде в топла страна.
Сестра ми и брат ми подкрепиха идеята ми. И така дойде денят, в който трябваше да тръгваме. И тогава внезапно дойде собствената ми майка. Веднага я познах. Детската ми памет запечата нейния образ за много години. Тя реши внезапно да си спомни за мен, след като научи, че си отивам: „Сине, аз съм твоята истинска майка! забрави ли ме Ти си станал такъв възрастен. И бях толкова тъжна и притеснена как живееш.
Нека най-накрая да заживеем заедно!” Бях изумен от наглостта й: „Разбира се, че те помня! Помня как ти избяга от вратата, оставяйки ме, когато бях още много малък. И ти не си ми майка. Сега майка ми ще тръгне с мен. И дори не искам да те познавам.” Той се обърна и си тръгна. И не съжалявам ни най-малко. Майка ми е тази, която не се страхуваше да вземе детето на съпруга си от външна жена, която ме отгледа в любов и обич.
Тя седеше до мен, когато бях болен, беше до мен, когато за първи път ми разбиха сърцето, успокояваше ме след кавги с приятели, учеше ме, прощаваше ми пакостите и глупостите, толерираше капризите ми в юношеството, никога не ми напомняше, че съм не беше нейният роден. За нея аз станах син, за мен тя стана майка! Друга нямам! Отидохме с нея в друга държава. Т
но срещнах бъдещата си съпруга, майка ми много я хареса и имат добри отношения. Майка ми не се намеси в личното ми щастие, освен това реши да уреди живота си. Тя срещна хубав мъж, аз бях само за. Тя заслужи щастието си! Сега мама пътува много, често посещава децата и внуците си. Гледам радостните й очи и разбирам – радвам се, че тя е в живота ми. Тя е моят ангел пазител!