Искам да ви разкажа една история от собствения си живот. Ще се изненадате от развитието на събитията, които се случват в училището, в което учи детето ми във втори клас. В отбора има над 20 деца от семейства с различно материално положение. Имаме едно момче, чието семейство наистина има нужда от помощ, самият той е добър, а майка му също е адекватна.
Знам, че преди живееха нормално и тогава в един хубав момент татко реши, че си е изиграл бащинство и си отиде. Той не се интересува от детето и бившата си жена – той има нова любов, голяма и ярка. Тя подаде молба за издръжка. Получава стотинки – бившият съпруг се оказал хитър, веднага сменил работата си, за да има минимален официален доход.
Жената работи, но има болна майка, чиято пенсия едва стига за лечението й. Детето е винаги чисто облечено, но си личи, че училищната униформа вече е облечена. Сигурно е ходил един месец на физкултура с ученически обувки – нямаше маратонки. Майка му никога не се е оплаквала, но наш общ приятел ни разказа колко трудно й е било.
Както във всяко училище, във втори клас има 5-6 учебни часа на ден, пет дни в седмицата. В края на деня децата вече са гладни, така че обикновено обядват в училище. Понякога водя дъщеря си вкъщи и тя иска нещо. Е, питам: – Защо си гладен? Обядвате ли след 4-ти урок? Не си яла или не си била нахранена? – Какво се случи? Не беше ли вкусно?
– Не знам, сигурно е вкусно – Тогава не разбирам: какво стана? – Мамо, не ми се карай. Майката на Стьопа няма пари за обяд, затова той дояжда след нас. И днес всички по физкултура се втурнаха и изядоха всичко, а аз закъснях за обяд. Стьопа остана гладен и ми стана толкова мъчно за него, че веднага му дадох моята порция. Разбира се, че не съм доволен
че детето ми остана гладно, но аз се радвам, че расте такова добро дете. Това означава, че все още отглеждам правилно Веднъж в нашето училище проведохме родителска среща, на която, както винаги, започна следващата базар-спирка. Една от майките повдигна въпрос за храненето. Тя каза, че не е доволна, че Стьопа е свършил да яде след децата, че разваля апетита на децата с вида си и постоянно моли за нещо.
Въпреки че дъщеря ми каза, че винаги седи настрана, докато децата свършат да ядат. Слава Богу, децата се оказаха по-добри от родителите си: кой ще вземе ябълката, кой ще даде котлета. Някои поискаха да се забрани на Стьопа изобщо да влиза в трапезарията. В нашия клас има Оксана, многодетна майка, детето й е с намалено хранене.
Не знам защо го няма на Стьопа – или не са събрани документите, или не са включени в списъците на бенефициентите. Тук Оксана се изправя и казва: -Скъпи родители, моля, млъкнете за минута и ме изслушайте. Виждате ли се отвън? Сега обсъждаме да забраним на детето да влиза в трапезарията, за да не яде след вашите деца! Как смятате да възпитавате децата си? какво мислите вие:
децата ви ще пораснат ли чувствителни и мили хора, ако родителите им се скарат на детето с парче хляб? За разлика от теб децата ти съжаляват Стьопа и споделят с него. Вярно е, че децата са по-мъдри от възрастните. Имаме два варианта за разрешаване на този конфликт: да продължим безсмисления базар или да се откажем от храненето на детето и да се приберем с чиста душа пред Бога и децата си. Стьопа е добро дете.
Той не обижда никого, всички са приятели с него. Имаме такъв и от 50 гривни. още никой не е обеднял. В този момент майката на Стьопа искаше да каже нещо, а Оксана отвори портфейла си, извади двеста гривни и ги сложи на бюрото на учителя. Всички млъкнаха и настъпи тишина. Минута по-късно един от родителите стана и също сложи пари на масата,
и тогава започна верижна реакция. Между другото, една богаташка изсумтя и си тръгнаха, колкото стигаше за края на учебната година, и след два дни дъщеря ми се прибра много щастлива: – Мамо, представяш ли си, сега Стьопа яде с нас. !
