Из района се разнесе слух, че в Березки се е появила баба, която вижда през всички и дава добри съвети.
Освен това той не взема пари. За да вземе тя всеки, дори и най-малкия подарък, трябва да бъде молена дълго и упорито. И хората отивали при баба Ана за съвет и помощ. При баба Ани дошла млада жена. Двадесет и пет годишен. – Кажи ми, бабо, кога ще се женя? – попита посетителят, като преди това разказа подробно на възрастната жена за целия си живот.
Тя не е толкова откровена със собствената си баба, но тук, не очаквайки такова нещо от себе си, тя изложи цялата си смелост.
– Скоро, скъпа, скоро. Вашият избраник минава. Но той се страхува да се приближи до вас. Пъхате носа си твърде високо. Бъди по-мила и той скоро ще ти предложи – отговорила бабата. И наистина, до един месец вече ходех по булки…
Хората идваха и си отиваха. Някои излязоха замислени, потънали в собствените си мисли. Други си тръгваха от дома на Баба Ана с радостна усмивка и светнали от щастие очи. Та коя е тя, баба Хана? вещица? вещица? магьосница? Нито първото, нито второто, нито третото. Седемдесетгодишната Хана Петровна искала да живее в селото.
Починете си от шума и суетата на града. Вдовица е, внуците й пораснаха, младша ученичка е. А бабата искаше тишина. Така тя си построи къща в селото. Помогнала на един съсед със съветите си, на друг и мълвата се разнесла от къща на село. Стигна до областния център.
Но тогава откъде е получила такива умения? Анна Петровна беше професионален психолог от висок клас. Плюс житейски опит. Тя не поръчва нищо и никого, не дава никакви тинктури. Тя умело задава въпроси, изслушва внимателно и дава разумни съвети. Да прави това, което е правила през целия си живот.
И най-важното е, че Анна Петровна вдъхва (не, не с хипноза, а чисто с думи) вяра в себе си на своите посетители. В собствените си сили. И както знаете: увереността в успеха е половината от битката.
