Преди няколко дни трябваше да напълня хладилника, затова отидох до супермаркета близо до къщата ми. Близо до него забелязах възрастна жена, която седеше в износени дрехи и плачеше. Поиска ми стотинка за хляб. Стана ми много мъчно за нея. Обикновено не давам нищо или най-много някаква дреболия, защото всички наоколо казват, че просяците са или мошеници, или пияници. Но тази баба не беше като всички останали. Забелязах, че тя питаше, срамувайки се от това. И сърцето ми потръпна и ръката ми извади хилядарка от портфейла ми. Видях, че възрастната жена ми е много благодарна. Тогава ми стана много интересно. Или може би тя е неуспешна актриса?
Отидох до супермаркета, купих всичко необходимо и когато излязох, видях, че баба ми е заминала някъде. И реших да я последвам. Първо бабата влязла в едно дюкянче, прекарала в него 15-20 минути, после тръгнала из дворовете и накрая спряла пред някаква стара, порутена плевня. Тя отвори вратата му и влезе. Тогава реших да рискувам – и тръгнах след нея. В края на краищата, не мислите, че можете да получите главоболие от възрастна жена. Вътре видях нещо, което ме учуди. А именно: стар диван, изгнил под, а на самия диван лежеше одеяло, което видях много. Наблизо имаше маса, на която бабата сложи млякото и хляба, купени от магазина. И самата тя седна на дивана.
Когато видя, че влизам, беше много изненадана и дори уплашена. Веднага й обясних всичко: че я смятам за измамница и затова я последвах. В крайна сметка дрехите й не приличаха на тези на просяците. След моето признание жената ми разказа своята история. Валентина Петровна нямаше семейство и близки роднини. Тя живееше в малък апартамент, който й беше даден чрез разпределение още в съветско време. Синът и съпругът й починаха отдавна, а тя стана жертва на измамници, които й отнеха апартамента. Само тази барака останала на бабата, в която тя вече живяла две седмици.
Похарчи парите, които й бяха дадени, на улицата в банята, където успя да изпере дрехите си. Навън обаче вече е есен и всеки ден става все по-студено. Валентина Петровна много се страхува да не замръзне до смърт. Беше ми много мъчно за баба ми, затова исках да й помогна. Като начало й подадох пакет с продукти. Когато се прибрах вкъщи, отворих блога си и написах историята на тази жена с молба за помощ за зимата. На сутринта моят съученик ми писа и ми предложи да живеем с Валентина Петровна в празната му селска къща с отопление. Тя беше много щастлива и я заведохме в тази вила.
Продължихме да търсим изход от ситуацията, защото бабата не можеше да остане там завинаги. Месец по-късно решението ни намери. Една възрастна жена ми писа в блога и каза, че може да вземе Валентина Петровна за съквартирант. Тя нямаше нужда от заплащане, тъй като живее сама, а и компанията също. Сега бабите живеят заедно и аз и моята съученичка им носим продукти през почивните дни и си бъбрим на чаша чай. Всъщност има много такива възрастни хора; останаха без дом поради измама или просто бяха изгонени от роднини. Така че опитайте се да не подминавате и да помогнете.
