Пътувах с влак за Киев. Видях тази снимка и се зачудих… На първата снимка – боец. Той спи на легло, облечен е в панталон, има нужда от чаша кафе. Остават му три часа за сън.
После на опашката, после в дивизията, после във войната. На втората снимка детето спи спокойно, също отива някъде, не знам къде отиват с майка му, сънят му е здрав.
Но със сигурност знам, че това е онова, чийто възрастен чичо, в униформа, с панталони, спи в армията, отива на война, за да защити това дете, което спеше с наденица в устата, спеше на долния полк, спеше спокойно, спеше спокойно, ходеше на училище, ходеше в колеж и създаваше семейство, в Украйна, в която няма война!
На останалите – благодарност към нашите войници, вечна памет за тяхната саможертва, благодарност към войниците за това, че децата ни спят спокойно… “Не убивайте героите! Не убивайте юнаци! Без Погъл!
