Преди 10 години със съпруга ми купихме къща на село. Те се зарадваха. – Не се радвай. Скоро гостите ще те измъчват – усмихна се майката. Не повярвах на думите й. И тогава се започна.
Отначало беше ужас, ужас. Всеки уикенд, всеки празник при нас идваха неканени гости. Разбира се, всеки иска да избяга от бетона и асфалта към природата. За барбекю. А ако наблизо има покрив над главата, баня и река, това ви привлича като магнит. И как е за собствениците?
Понякога нямаш време да почистиш след съботните гости, така е в неделя. И е добре да вървят с маринованото им месо. А има и такива, които си тръгват с празни ръце. Е, или ще вземат бутилка със себе си.
Сякаш намеква. Сякаш домакините нямат други грижи, освен да приемат неканени гости. Все пак имаме и ферма и градина. Изгубил търпение, обявих, че всички неканени гости ще бъдат върнати от портата.
Правеха се на обидени. Но те не спряха да идват. Веднъж моята съседка, баба Аня, ми каза: – Танюш, все идват при теб. Така ги карате да работят. – Еврика! – извиках. – Благодаря ти, бабо Аня. Ти си гений. И започна да я целува по бузите.
Баба Аня само плесна с очи от изненада… Пролет. Начало на земеделските работи. И първите гости са на прага.
Дадох на всички лопати и ги пратих да копаят градината. Гостите изведнъж имаха спешна работа и тихо си тръгнаха. Не дочакаха банята, нито чевермето. Седмица по-късно се обаждат други. Те искат разрешение да дойдат на гости. – Ела разбира се. Аз ще мариновам месото, мъжът ми ще топи банята. А вие ще ни помогнете да разпръснем тора и ще има много работа в градината.
Те не дойдоха. Така разпратих гостите. Не всички, разбира се. Има такива, които ще дойдат и ще свършат работата. Винаги се радваме на такива гости. Добре дошли!
