Както обикновено, Надя отиде да седне на пейката си в парка. Но там вече седеше момиче с количка

Надя не можеше да се нарече обикновена баба. Тя мразеше да седи с внуците си. Никога не съм плела дрехи за никого. Стана в 7 сутринта, излезе навън, изпуши цигара. Тя беше над 80-годишна, но слушаше тежък рок много силно и съседите не й противоречиха – вече бяха свикнали. Всяка сутрин беше така. Старицата не разбираше тези жени, които тъжно прекарваха старините си – и стоеше далеч от тях. Със съседите й били в прекрасни отношения, тъй като всички отдавна били свикнали с лудориите на капризната старица. След сутрешния ритуал тя отиде в парка за малка разходка. Същата сутрин пейката, на която седеше, беше заета от момиче с количка.

– Това е моето място, винаги седя тук – каза Надя. – Съжалявам, тръгвам си – момичето стана, но в този момент Надя я хвана за ръката. – Хайде, ще те погледна. Какви са тези синини? Момичето не издържа и се разплака: – Човека го уволниха от работа, а той пие непрекъснато. Прибира се и започва да ме бие. Вчера не издържах и избягах. Но сега не знам къде да отида. Надя покани младата майка и детето в дома си, почерпи я с чай, а след това каза, че могат да останат в апартамента й, колкото е необходимо.

– Имам добра пенсия, за всички стига. Останете, ще бъде по-забавно заедно. За мен това е просто радост. На следващата сутрин в двора нямаше силна музика. Съседката Марина не можеше да си намери място: мислеше, че е с Надея. След като изчака до 7:30 часа, тя реши да отиде да види какво се е случило със съседката. Когато тя излезе на двора, няколко съседи запалваха колите си и се готвеха за работа. В този момент прозорецът на първия етаж се отвори, Надя погледна и им вика: – Не можете ли по-тихо? Детето ми спи. От този ден нататък Надя беше неузнаваема. От капризна възрастна жена се превърна в истинска, мила и грижовна баба.

Related Posts