Никой не взе бебето от родилната зала, то пищеше така, че му запушиха ушите. И след като спря…

Отдавна никой не взе бебето от родилното. Това се случва. Те отказаха и за съжаление никой не прояви желание. И така, бебето остана там и временно беше назначено на свободно легло.

Но, както разбирате, това не му беше много удобно и той изкрещя така, че ушите му бяха запушени. И веднъж замълча. И сестрата се уплаши, изтича да види какво му е станало и дали не се е задушил, не дай си Боже, от такъв вик, изненада се видя, че голяма сива котка, всеобща любимка, се е вкопчила в него.

Само той не позволяваше на никого да го гали и категорично отказваше да ходи на ръцете му. Да, разбира се, всички знаеха, че котката в отделението не може да бъде позволена да прави нищо. Но се опитайте да го обясните на котката и на всички, които са я хранили. Така че, въпреки всички забрани и заплахи за репресии, сивата котка беше, така да се каже, служител на пълен работен ден с функцията на психотерапевт за служителите.

Сестрата се опита да изгони косматото от креватчето, но бебето се вкопчи в него с ръце и крещеше диво, когато се опитаха да ги разделят. Целият отдел се затича да гледа тази снимка и дори строгият управител, ругаейки ужасно и обещавайки да уволни всички, се приближи и потупа сивия баща.

Отдавна никой не взе бебето от родилното. Това се случва. Те отказаха и за съжаление никой не прояви желание. И така, бебето остана там и временно беше назначено на свободно легло. Но, както разбирате, това не му беше много удобно и той изкрещя така, че ушите му бяха запушени. И веднъж замълча. И сестрата се уплаши, изтича да види какво му е станало и дали не се е задушил, не дай си Боже, от такъв вик, изненада се видя, че голяма сива котка, всеобща любимка, се е вкопчила в него.

Само той не позволяваше на никого да го гали и категорично отказваше да ходи на ръцете му. Да, разбира се, всички знаеха, че котката в отделението не може да бъде позволена да прави нищо. Но се опитайте да го обясните на котката и на всички, които са я хранили. Така че, въпреки всички забрани и заплахи за репресии, сивата котка беше, така да се каже, служител на пълен работен ден с функцията на психотерапевт за служителите. Сестрата се опита да изгони косматото от креватчето, но бебето се вкопчи в него с ръце и крещеше диво, когато се опитаха да ги разделят. Целият отдел се затича да гледа тази снимка и дори строгият управител, ругаейки ужасно и обещавайки да уволни всички, се приближи и потупа сивия баща.

Така че те лежаха заедно. Котката отиде за кратко по задачи и да хапне, а бебето послушно изчака завръщането на новия татко. И тогава имаше такива, които искаха да го вземат, но, както се оказа, той нямаше да ходи никъде без четириногия си баща. – Той си смуче опашката! – крещяха осиновителите. – Е, тъжно се съгласиха сестрите.

И какво да правя? Щом го отнесете, малкото започва да крещи и да се души. – Накратко, историята стана известна извън болницата и освен целия персонал, който дойде да види, снима и занесе подаръци на косматия баща, започнаха да идват съвсем различни двойки. Те отдавна се бяха разбрали да вземат и двете. Значи котката не искаше. Можете да се смеете, но бебето не беше взето, докато котката не се съгласи да отиде при новите родители. Така двамата бяха отведени.

Мъжът носеше котка на ръце, а жената носеше бебе. Всеки получи това, което искаше. Котката обви лапи около врата на мъжа и отпусна глава на лявото му рамо. Сестрите гледаха тази картина с изненада. Псуващият и заплашителен главен лекар, който излязъл с всички да изпрати двойката, го погледнал и казал: – Те ще бъдат добри родители, това мога да ви кажа със сигурност. знам това Имам пет от тези космати мръсници. Те вече знаят със сигурност кой е най-добрият.

Related Posts