Татяна се канеше да отиде до тоалетната, когато чу звука на ключа. Съпругът ѝ Олех не беше сам, той беше с някакво момиче и двамата отидоха в спалнята.

Таня се надяваше, че съпругът ѝ ще се зарадва да я види, защото не се бяха виждали от две седмици заради командировката ѝ. Тя купи няколко торбички с храна, за да приготви романтична вечеря.

Когато се прибрала вкъщи, сложила всичката храна в хладилника и се канела да вземе душ, когато чула звук от отваряне на вратата, а след това и женски смях.

Тя застана на прага на банята с нещата си в ръка. През вратата видя, че в стаята са влезли непозната жена и нейният съпруг, които се целуваха и бяха толкова погълнати един от друг, че дори не я забелязаха и влязоха в съпружеската си спалня. Татяна седна на мястото си, после отиде в хола и се свлече във фотьойла. – Коте, майка ми още не се е върнала, така че можеш да останеш тук до сутринта. Жената се засмя, после отиде в банята, а след това в кухнята. – Олег, тук намерих грозде! Обичам грозде!

– Грозде? Откъде имаш грозде? Прозвучаха три стъпки. – Катя, приготви се. – Скъпа, какво не е наред? – закачлив женски глас. – Катя, ти непослушно момиче ли си? Приготвяй се бързо! Жена му се върна… Женска недоволна въздишка, звук от отваряне и затваряне на вратата, а след това бързи стъпки във всекидневната. Виждайки жена си във фотьойла, Олех замръзва на място.

Таня просто гледаше към отсрещната стена и дори не помръдна, когато той влезе. “Скъпа? “Не знаех, че ще се върнеш… беше толкова внезапно… – промълви объркано Олег.

“Не искам да те чувам”, прекъсна го Татяна с леден тон. “Таня, слушай, това е моя грешка, прости ми, добре? Две седмици без жена, никой мъж на мое място нямаше да може да издържи.” – Помолих те да млъкнеш.

Тя се изправи, като все още не го поглеждаше, отиде в спалнята, събра вещите му в голяма чанта, подаде му ги и посочи вратата. Олег постоя известно време там с надеждата, че тя ще си тръгне, но студеният ѝ поглед не вдъхваше надежда. С въздишка той се насочи към вратата. “Върни ми ключовете за къщата и колата. Щом излезе зад вратата, той осъзна, че няма къде да отиде.

Related Posts