След сватбата ми с Павло започнахме да живеем в апартамента на майка ми. Паша беше на гости от селото и живееше тук в апартамент под наем. Апартаментът на майка ми е тристаен, така че щеше да има достатъчно място за всички.
А майка ми е много дружелюбна и адаптивна личност, така че не се съмнявах, че ще се разбираме. Не веднага, но забелязах, че поведението на майка ми се промени с преместването му.
Тя започна все по-рядко да излиза от стаята. -Мамо, присъствието на Паша притеснява ли те по някакъв начин? Мама махна с ръка и каза, че всичко е наред. Помислих си, че просто е объркана и с времето ще свикне. Един ден се прибрах рано след работа и чух някакви човешки звуци от апартамента ни.
– “Татяна Петровна, сто пъти съм ти казвала да спреш да си клатиш краката, когато ходиш, това е досадно! И яж в собствената си стая, не можеш да се храниш както трябва, винаги разливаш всичко! Влязох рязко в апартамента.
Мама седеше на дивана, свита на кълбо, а Паша беше застанал над нея като голям кон.
Веднага щом го видя, той заприлича на платно. -Пакетирай си нещата – казах хладнокръвно, – ти си напълно луд, как можеш да говориш с майка ми, когато живееш в нейната къща? Той се опита да се оправдае, бърбореше насам-натам, но аз не исках да го слушам, затова започнах да събирам нещата.
