Евелина почисти гроба на майка си и седна на една пейка. Изведнъж някой я докосва по рамотоһттр://….

През есента Артур и Евелина искат да се оженят.Красива, неразделна двойка.

Те винаги бяха заедно. Разделиха се само веднъж за няколко месеца, когато Артур отиваше на изпити. Лелята на Евелина, която вече беше пенсионерка, ѝ намери работа като секретарка в един офис веднага след училище. Животът им изглеждаше подреден и всички се възхищаваха на прекрасната двойка. Артър беше високо, атлетично момче с широки рамене. Имаше големи черни очи и коса с цвета на катран.

Евелина беше ниско, стройно момиче с дълги мигли, сини очи, сияен тен и руса коса.Родителите им бяха доволни от връзката: бяха подготвили зестра за момичето и къща наблизо, за да помагат на бъдещите младоженци. През август миналата година беше подета инициатива за създаване на читалище в селото.В него е създаден театрален клуб, който Алисия ръководи.

Тя успява да насърчи младите хора да се включат. Първата пиеса, която поставиха, беше “Ромео и Жулиета”.Артур беше избран за ролята на Ромео, а Алиса – за ролята на Жулиета.На Евелина е предложена ролята на статист, но тя отказва поради натоварения си работен график. Артур започва да изчезва за цели вечери и двамата с Евелина почти не се виждат. Алисия винаги го молеше за помощ и той никога не ѝ отказваше.Скоро между Артър и Алисия започва да се заражда връзка. Пиесата е добре приета от селската публика, така че те обикалят региона с нея.През ноември Артур и Алисия се женят.Евелина напуска работата си и се премества в града.

Чичо ѝ (брат на баща ѝ) ѝ помага там. През пролетта Евелина ражда син – Николас. Тя си намира работа и се запознава с момче със сложно немско име. Томас беше добродушен мъж, който беше лудо влюбен в Евелина. Днес те вече са щастливи баба и дядо. Имат две внучки, които много разглезват.Артър и Алисия са се установили в столицата. “Актрисата” не е планирала да остане в провинцията.Евелина знаеше това.

Изминаха много години. Евелина дълго време е била далеч от семейството си, а брат ѝ се е преместил в малък град наблизо. Тя отишла да го посети, а преди това решила да отиде на гроба на родителите ѝ. Евелина подредила гробовете, поставила цветя на всеки от тях и седнала на една пейка. Изведнъж някой докосна ръката ѝ… Артур, това определено е той, но как ме срещна тук!- Евелина беше зашеметена.

Здравей, красива Евелина, не си се променила ни най-малко – каза меко Артур с тон, който звучеше така, сякаш се бяха разделили едва вчера, въпреки че бяха минали 35 години. – Остарях, но ме влече към родния ми град… – каза Артур, после продължи – Знаеш ли, Евелина, струва ми се, че живеем в града и всичко е наред, но имам чувството, че съм направил всичко погрешно.

Мисля, че съм пропилял целия си живот… С теб любовта ме вдъхновяваше, чувствах се уверен, можех да направя всичко. С Ала беше като в блато, тя ме повлече надолу… оказва се, че не е била истинска любов – той се усмихна тъжно – имам добра работа, не се оплаквам от доходите си, но за нея все още съм селски тъпак.Не си пасвам с нея.Имам чувството, че съм изживял живота си напразно: не съм построил къща, не съм посадил дърво, не съм родил син… Алисия е безплодна… не е могла да роди – каза Артур с копнеж и тъга.

– Чакай – Евелина извади една снимка – виж, това напомня ли ти за някого? – Артур беше зашеметен, няколко минути не можа да каже нищо.Това беше той, но в младежки дрехи и с различна прическа

– Защо не ми каза за това – щеше ли да има някаква разлика? Никълъс е гордо момче, знае, че ти си истинският му баща, никога не съм го лъгал. Вземи снимката, на нея е неговият номер. Той ме помоли да ти го предам, ако някога те срещна. Можете да поговорите и да се опознаете, това не е проблем. Трябва да тръгвам, утре излитам. Пожелавам ти късмет, не забравяй, че ти си ковач на собствената си съдба… – Артър седна на пейката, обхвана главата си с двете си ръце и почувства, че е направил много грешки в живота си….

Related Posts