Казвам се Валентин. Много обичам семейството си и вярвам, че то е най-важното нещо в живота. Баща ми вярваше по същия начин.
Винаги ми е казвал, че няма нищо по-важно от семейството. Баща ми беше авторитет за мен. Той беше единственият издържащ семейството ни и винаги помагаше на всички. Но за съжаление той почина преди пет години. От ранна възраст започнах да работя и преследвах ясно определени цели. Успях да постигна много благодарение на дисциплината и упоритата си работа. След баща ми аз станах шеф на семейството ни и дори не позволих на майка ми да ходи на работа на тази възраст, а напълно я подкрепих, за да няма нужда от каквото и да е.
Сега съм на тридесет и пет години. Омъжена съм от десет години. Съпругата ми също не работи. Аз издържам цялото ни семейство и се отнасям много добре към нейните роднини и им помагам по всякакъв начин. Когато свекърва ми получи пенсията си, започнах да ѝ помагам, за да не се налага да живее само с пенсията си. Работя като петролен работник, заемам ръководна длъжност и отдавна не съм на смяна, но работя в града.Никога не съм пестила пари за семейството си, но свекърва ми напоследък е много заета с безбройните си празници.
И един ден тя се напи и каза твърде много. Седейки на друга празнична маса, тя започнала да доказва нещо много гръмко на приятелката си: “За мен е очевидно, че аз съм шефът на това семейство! Отгледах дъщеря си толкова добре, че тя се омъжи за правилния мъж в правилното време. Истината е само една – жените управляват света, а не мъжете!
Естествено, бях изненадана от поведението на свекърва ми и я помолих да не повишава тон на гостите, защото всички са дошли да се забавляват, а не да се карат. На което тя отговори: “Какво говориш, никой не ти е дал думата. Аз съм шефът тук, така че аз решавам кой може да говори и кой не. Е, след това просто не можах да замълча, защото тя ме принуди, и й казах: “Първо, тук няма шефове.
Второ, от години живееш за моя сметка и всичките ти кандърми и желания се изпълняват и плащат от мен. Между другото, включително и днешния празник. Така че, моля, бъдете тихи. След това тя заспа. А гостите бързо си тръгнаха. После ми се обади и се извини за поведението си. А аз не съм съкрушен човек, казах, че вече съм забравил за нея. Но все пак осъзнах за себе си, че те са прави: “Ако не правиш добро, няма да получиш обратно услугата!”
