Казвам се Кристина и съм на четиридесет и две години. Със съпруга ми имаме две прекрасни деца. И двамата със съпруга ми сме от малки градове.
След сватбата решихме да се преместим в Европа. Дълго мислихме къде точно да се преместим и избрахме Италия. И направихме всичко възможно, за да отидем да живеем там. Между другото, децата ни са родени там. Отначало родителите ми не харесаха тази идея. Продължаваха да ни се обаждат и да ни молят да се върнем. Но ние не ги послушахме.
Тази година се навършват 15 години от преместването ни. Много сме свикнали да живеем в Италия и наистина ни харесва тук. Децата ни също се чувстват удобно и сигурно тук. Не живеем богато, но и не живеем бедно.
По принцип можем да си позволим почти всичко, което искаме. Наскоро обаче се случи нещо интересно – родителите ми промениха мнението си за живот в чужбина. Сега постоянно ми се обаждат и се подиграват с живота в Русия. Разказват ми колко са отегчени и колко е невъзможно да се издържа тази зала. Както можете да си представите, те искат да се преместят при нас.
И, разбира се, те искат да го направят за наша сметка. Те планират да живеят при нас, което означава, че аз и съпругът ми ще се грижим за тях. Наистина не ги разбирам: не осъзнават ли, че няма да можем да издържаме такова голямо семейство? А дори и да можем, едва ще свързваме двата края и ще трябва да спестяваме много пари.
Но аз не искам такъв живот за себе си или за децата си. Защо децата ми и съпругът ми трябва да са тези, които да ме пазят? Родителите ми никога не са ме разглезвали и дори подаръкът за рождения ден беше лукс за нас. Така че как могат да очакват от мен да ги издържам през следващите сто години? Какво мислите?
Да, разбира се, родителите ми ми дадоха образование, което ми позволи да си намеря работа тук, въпреки че е много трудно да го направиш. И разбирам, че са направили най-доброто, което са могли за мен. Не знам, честно казано, не знам как да го направя справедливо за всички членове на семейството ми.
