Тя се огледа, но зад пейката нямаше никой. А телефонът в храстите продължаваше да звъни. Алис стана от пейката и с въздишка се вмъкна в храстите, търсейки източника на звука.
Накрая усети вибриращото устройство в тревата и излезе от храстите, но то беше спряло да звъни. За щастие телефонът нямаше парола, затова Алис отвори пропуснатите повиквания и видя, че се е обадил някакъв Паша. Тя набрала номера и веднага отговорил млад мъж. “Здравейте!” – казала Алиса, – “намерих телефона ви в парка, в храстите.”
“О, благодаря, че ми се обадихте – възкликнал щастливо мъжът, – това е телефонът на баба ми, тя се разхождала в парка тази сутрин и получила инфаркт; минувачи извикали линейка и сигурно е загубила телефона си в суматохата. Момиче, скъпа, можеш ли да занесеш телефона на баба ми на Ли Карни; за съжаление сега съм в друг град, Ли Карни ми разказа всичко – попита Павел. Алиса помисли известно време, но реши да се съгласи. Паша обясни подробно къде да занесе телефона.
Когато момичето пристигнало в болницата, медицинската сестра някак си решила, че е внучка на пациента Месец, и отвела Алиса направо в отделението. На леглото лежала малка, слаба и много бледа старица. Тя погледна към Алиса и попита: “Къде е Паша?” “Паша замина в командировка – каза Алиса, – донесох ти телефон, ти го загуби. Алиса постави телефона на нощното шкафче по-близо до баба си. “Ще тръгвам”, каза Алис. “Дете, ти ли си приятелката на Паша?”, попита изведнъж бабата, “вие сте хубава двойка.”
“Не – изчерви се Алис, – просто намерих телефона и се обадих на внука ти.” “Добре, тръгвай”, каза бабата, малко обидена. На излизане медицинската сестра попита Алиса за телефонния ѝ номер и тя го продиктува, без да знае защо. На следващия ден Алиса седяла в клас в университета, когато телефонът ѝ звъннал. Беше лекарят от болницата, който я помоли да дойде, защото клиентката му се влошава; трябва да се грижат за нея, а няма достатъчно медицински сестри.
Алис се опитва да откаже и да обясни, че няма роднинска връзка, но лекарят вече е сложил слушалката. След лекциите Алиса отиде в кабинета на лекаря, за да обясни, че не е свързана с Лунар, но когато влезе в отделението и видя нещастната старица, реши да остане. В продължение на три дни момичето седеше до леглото на тежко болната жена и изпълняваше всички указания на лекаря. На четвъртия ден баба ѝ се почувствала по-добре, но Алиса била изтощена и се прибрала вкъщи. На следващата сутрин Алиса отново отива в болницата, за да види как се справя нейната подопечна, и научава, че Паша е пристигнала.
Влязла в отделението и видяла един много красив млад мъж до леглото на баба Клава. Когато видял Алиса, той скочил, изтичал при нея и я прегърнал топло. не знам как да ти благодаря, направила си толкова много за мен и баба – възкликнал Паша. не е страшно, просто помагах на баба, стана ми жал за нея – изчервила се Алиса. все пак искам да ти благодаря, нека тази вечер отидем на кафе или на кино – предложил Паша, – моля те, не отказвай. Алиса помисли известно време и се съгласи. Паша подскочи от радост, което направи Алиса много щастлива. А баба Клава ги погледна щастливо и поклати глава.
