– “Защо си тръгна от работа толкова рано от директора, пак ли излизаш с приятелите си? И горкото си дете си оставил при старата си майка, а не се срамуваш от себе си” – започна главният счетоводител. – “Мисля, че обсъдихме всички работни въпроси и мога да реша как да живея и какво да правя с детето си без вашите ценни съвети” – отвърна Катя. Тя ражда рано, веднага след училище. Така се случила любовта и когато гаджето разбрал, че Катя е бременна, й поставил ултиматум: или аз, или бебето. Изборът беше очевиден.
Приятелят се преместил в друг град и никога не се върнал, а след раждането на детето не помогнал. – “О, Катя, как ще живееш?” “Нищо, сега сме заедно, ще се справим”, отговаря Катя на приятелката си. Тогава Катя решава да се заеме сериозно с кариерата си, за да осигури прехраната на майка си и сина си.
Майка ѝ, между другото, се пенсионира нарочно, за да гледа любимия си внук, и това ѝ доставяше удоволствие. Минаха няколко години и Катя си намери гадже. Това беше Сергей. Чист, интелигентен и заможен човек. Той напълно приема ситуацията с детето на Катя. Когато майка ѝ разбрала за новата афера на дъщеря си, казала: “Ти гради бъдещето си, но остави сина си на мен. Аз ще го отгледам, а най-важното е ти да получиш своето щастие.
И така, те се съгласиха. Катя работеше усилено, виждаше се със Сергей през почивките, а през уикендите идваше на гости на сина си и майка си. Но злите езици не спираха да клюкарстват. Съседите обичаха да цъкат с език, защото нямаха какво друго да правят.
– “Видяхме Катя отново да тича с някого. Не стига, че гаджето ѝ я изостави след училище, ами още не ѝ е дошло до гуша и продължава да тича. -Ах, те ще имат още едно дете и тя ще го хвърли върху майка си. -Но тя не е майка.
Как можеш да замениш дете за мъж? Дори се срамувам, че такъв човек живее в нашата сграда. Много хора унижаваха Катя зад гърба ѝ. Но всички се усмихваха в нейно лице. Серхий дочу някаква зла клюка и реши, че това не може да се случи отново на новото му семейство. Той продава бизнеса си и премества Катя, майка ѝ и сина ѝ в друг град. Нищо не се беше променило в живота му, но Сергей беше сигурен, че никой друг няма да каже нищо за близките му.
