Когато се запознах с бъдещия си съпруг, бях на 16 години, срещахме се шест години, а когато бях на 22, се оженихме, само защото забременях. Не, не ме разбирайте погрешно, исках да имам дете, но не исках да подписвам брачно свидетелство, бях щастлива такава, каквато съм! Но, за съжаление, се оженихме.
Няколко месеца след сватбата започнах да забелязвам странни неща: съпругът ми не си миеше краката след работа, изобщо не се миеше, освен ако не му кажеш, не си миеше зъбите, четката му за зъби все още лежеше там, прибрана. Чудех се колко ли дълго би могъл да издържи, ако не му кажат да се измие.
Мина един месец; само си представете, един месец без миене. Накрая аз се отказах, не той, пратих го в банята. Живяхме с него една година, вече не можех да издържам, постоянната му миризма, желанието му, ставаше така: той започна да си пуска ръцете, мръсни и миризливи, аз се отвращавах и това беше цялото съпружеско задължение, което продължи, ако не се лъжа, една минута, може би по-малко.
Това беше пълен аут, а преди да започнем да живеем заедно, всичко беше наред, той се миеше, миеше си зъбите. Освен това започна да ме сравнява с майка си – неговата майка го прави неправилно, но неговата майка го прави така, а ти си сготвил неправилно, неговата майка го готви така. А това, че майка му не знае как да сготви нищо друго освен паста, е нормално! Общо взето, след година съвместен живот го изгоних и останах сама с детето, но предпочитам да съм сама, отколкото с такъв мъж!
