Със съпруга ми сме родени и живеем в селски райони. Единствената ни дъщеря никога не е харесвала живота на село и след като завърши училище, замина за града. Там тя постъпи в строителен колеж, но учи много рано. Учителите й се подигравали и до края на учебната година тя имала много опашки. Само настойчивостта на баща ми успя да успокои страховете ни и да я накара да завърши обучението си.
Въпреки че смятах, че дъщеря ми е пълна глупачка. След като се дипломира, тя не се върна у дома, а реши да остане в града завинаги. Наела един ъгъл с други новодошли и не се задържала дълго на работните си места. Или я уволняваха, или тя напускаше, но за една година смени четири работни места.
На едно от тях се запозна с мъж и започнаха да живеят заедно. Може би вятърът щеше да излезе от главата ми, въпреки че не харесвах момчето. Веднъж отидохме на гости на дъщеря ни, защото тя отдавна не се беше обаждала и не беше идвала да ни види. Погледнахме я и видяхме, че е обнадеждена и здрава, но не бяхме чули и дума за нея. И най-важното, съседът ѝ хвърли кърпата и се изнесе, когато разбра, че тя очаква дете. Двамата с баща ми не знаехме какво да направим първо: дали да се скараме на глупавия баща, или да се скараме на дъщеря ми, или да купим всичко необходимо за бъдещия ни внук. Дори когато роди, тя не искаше да се премести при нас. Тя не виждаше селището и това беше всичко. Разбира се, ние помагахме с пари, храна и често посещавахме внука си.
Понякога срещах непознати мъже в апартамента и се притеснявах за тях, а както се оказа, имах основателна причина. Един ден дъщеря ми ми каза, че отново е бременна, че е твърде късно да се прави каквото и да било, ще трябва да ражда.
Не издържах повече и избухнах в сълзи, като ѝ напомних, че няма работа, живее с детето за наша сметка и от нашите помощи, а сега ще има още един проблем на главата си. Тя просто се разплака и каза, че дори не знае от кого е детето, защото имала повече от един съпруг. Какво можехме да направим, имахме втория си внук.
Тя старателно прикриваше третата си бременност, като ни молеше да вземем децата за един месец, казвайки, че трябва да ходи на работа. Месецът се проточи за няколко сина, тя така и не ги взе, винаги намираше някакво оправдание. Когато минаха шест месеца, не издържахме повече, момчетата поискаха майка си, плачеха, плачеха. Беше невъзможно да се гледа, разбиваше ми сърцето. Взех децата и отидохме да видим дъщеря ми. Посрещнахме я на входа с бебешка количка, в която спеше третият ни внук!
И отново несъзнателно! Тя плачеше и казваше, че съпругът ѝ е обещал да се ожени за нея, но я е изоставил. Нервите ми се скъсаха, взех дъщеря си и внуците и ги заведох в селото. Живяхме заедно една година, нямахме достатъчно пари, но беше добре да имаме градина и домакинство, имахме всичко. Виждах, че на дъщеря ми не ѝ харесва животът на село, понякога искаше да отиде в града, за да се види с приятелите ѝ.
После започна да остава в града по няколко дни, докато един ден не остана навън. Невинаги искаше да отговаря на телефона, а ние не знаехме новия ѝ адрес, затова и трите момчета останаха при нас.
И най-важното, тя не изпращаше никакви пари за синовете си, а мизерните доходи на баща ми и на мен не стигаха за три малки деца. Взехме си крава и съпругът ми всяка сутрин ходеше на пазара да продава мляко и сирене, за да изкара допълнителни пари. Но харчехме толкова много за хигиенни принадлежности, храна, дрехи за децата, че трябваше да работим като риба на лед, за да сме сигурни, че внуците ни няма да бедстват. Веднъж ми се обадиха от социалната служба и потърсиха дъщеря ми и децата, защото били на отчет. Излъгах и казах, че всички живеят при нас, че всичко е наред. Обещаха да дойдат и да проверят условията на задържане на децата.
Очаквам посещението им със страх, защото колкото и да ми е било трудно да издържам децата си, няма да дам собствената си кръв за дъщеря си. Наскоро една съседка се отби при мен, за да ми разкаже как снаха ми и бебето ѝ са взети от болницата. Изведнъж тя се смути и каза: “Срещнахме дъщеря ви в полярната къща, тя наскоро роди момче, лежеше в една и съща салфетка със снаха ми.” Бях ударена с обувка по главата.
Как можеше да роди отново и да не ни каже нито дума? Ръцете ми потъват и ми е тъжно за малките ми внучета. Вече мога да предвидя по-нататъшното развитие на събитията: дъщеря ми ще ни даде четвърто дете за отглеждане, а след това ще избяга.
И може би дори ще роди още. Тя няма съвест, няма майчински инстинкт, интересува се само от собствената си воля. А аз и съпругът ми едва ли ще можем да издържаме четвърто внуче. Страхувам се, че имам проблеми със здравето – доказа дъщеря ми с лудориите си.
