Младо момиче в бутик за бельо се взираше в пода, когато в отдела влезе възрастна дама с бяла забрадка и старомоден комплект за реди в ръка.
“Ей, госпожо, не сте ли виждали отдела? В дъното на коридора има нещо, което ви трябва, и то е евтино.
Или пък можеш да купиш подарък за някого. Но това е много скъпо – опита се да обясни тя на възрастната жена. Тя повдигна вежди и тръгна по пътеката. В продължение на двайсет минути избираше, мислеше и накрая донесе комплект яркочервени. “Завийте този и покрийте устата ми. “Да, избрах го за себе си – каза подигравателно старата дама, – виждам, че ти текат слюнки от любопитство.”
И след като плати, тя напусна бутика. Продавачката не издържа и изтича навън, за да види къде следва странната жена. Тя поклатила глава: тя била луда. Трябваше да се готви за следващия свят, а тя си купуваше тоалети. В същото време едно зашеметено момиче от отдела за ексклузивни рокли носеше рокли в пробната с пълни шепи. Баба излезе с тюркоазена коктейлна рокля и каза: “Опаковай я”, и като се засмя тихо, отиде при фризьора. Едно младо момче, което от мързел дъвчеше дъвка, скучаеше на работното си място. Влязла баба му и след като преценила ситуацията, отишла направо при него. “Момче, направи косата на баба си красива”, казала тя и свалила кърпата си. Той погледна със съмнение оскъдните сиви кичури и направи преценка:
– Това е просто късо подстригване и боядисване. Тя седна и каза: “Добре, продължавайте. Тя беше в последния автобус за селото. Краката я боляха и главата я болеше. Но гледката на брандираните пакети правеше душата ѝ щастлива.
Мислеше си, че е купила всичко, от което се нуждае: Иван ще бъде щастлив. Дори парите, които беше пестила в продължение на много години, не бяха жалки. Те не бяха важни за нея, а за покойния ѝ съпруг. Вкъщи тя бързо изпи един чай и прибра покупките си. Изпрала отново дрехите си и ги прибрала в шкафа. На сутринта нейната съседка и близка приятелка Оксана дойде да я види.
– “Къде беше вчера? Десет пъти идвах при теб, но ключалката беше заключена. Халина отговори: “Отидох до града, за да си купя брава. Оксана се изненада: “Значи преди десет години си избрала един възел.” Халина седна и каза: “Избрах нещо. И довчера реших да проверя дали всичко е наред, дали не са го изяли молци, дали не са го изгризали мишки.
Проверих и всичко беше наред. А през нощта сънувам моя Иван и той мърмори: “Омръзна ми от твоите гащи и от твоите тъмни рокли. Искам да идваш при мен облечена и красива.”
И така, аз отидох в града. Дори си направих прическа и вижте – свалих си забрадката. Оксана въздъхна: – Приличаш на модел. Харесва ми начинът, по който изглеждаш, много ти отива. Изглеждаш така, сякаш си загубил двайсет години.
“Е, покажи ми дрехите си, любопитен съм. Когато видя дантеленото бельо, роклята и подходящите сандали, тя си поръча още повече. Само си представете как ще говорят за вас. Галя махна с ръка: – По дяволите с тях, няма да ми пука. Оксана предложи: – Да разменим тинктурата ти за новите дрехи. Дори да е по тъжен повод. Галина махна с ръка:
– Продължавай. Час по-късно Галина беше облечена в новите си дрехи и се въртеше в огледалото: “Как ти харесва?” “Искам и аз да изглеждам по-млада”, отговори Оксана. Галина контрира: “Купих си тези дрехи за работа, а не да се разхождам. Оксана я обърна към огледалото: “Ти си луда. Нима ще отидеш на онзи свят, изглеждайки така? Но ние все още сме млади и красиви. Ден по-късно две прекрасни жени се разхождаха из селото.
И двете носеха широкополи шапки и тъмни очила. Бяха щастливи, цял ден се разхождаха из парка и седнаха в едно кафене, където с тях седнаха двама възрастни мъже. Запознаха се и дори споделиха бутилка пенливо вино, за да празнуват. Уговориха се да се срещнат следващата седмица. През нощта Халина отново сънуваше Иван.
Той беше щастлив и усмихнат. Тя започна да се извинява за всичко. За това, че не е спазила завета му и се е осмелила да се срещне с друг мъж. Той каза едно изречение: “Казах ти, че никога не съм харесвал гащите ти. И изчезна.
