Лада целуна Игор по бузата: “Помниш ли, ти ми обеща!” “Помня, помня – Игор прегърна крехката фигура на момичето, – ще тръгвам. Ще остана отново тук. Вратата се затвори и Игор се спусна по стълбите, без да чака асансьора.
През целия път надолу той обмисляше варианти за “последна дума” към жена си. Станала си домакиня. Погледнете себе си. Косата ти е толкова слаба, винаги си в стар халат, винаги си в движение, винаги вършиш домакинска работа. Не излизаме. Дори спря да четеш книги. Гледате само телевизионни предавания. Омръзна ми да живея по този начин, не искам да се принизявам до твоето ниво.”
Ихор репетираше речта си: “Но защо?” “Честно казано, уморен съм от всичко. Има и много роднини на жена ми, които идват всяка седмица от селото. Не минава уикенд, без някой да дойде на гости. Лада изобщо няма роднини. И ме посреща с усмивка, а не с проблеми като жена ми”, помисли си Игор.
После помисли известно време и реши: “Не, не бива и аз да говоря така с жена си. Ще ѝ кажа, че съм се влюбил в някоя друга, а тя няма да знае това. Ето защо те напускам. Няма да деля един апартамент, да живея с децата ти. Да, деца. На тях също ще трябва да им се обясни. Синът ми вече е голямо момче, на шестнадесет години. Не би му пукало за един компютър, но Таня… Игор обичаше нежно дъщеря си, тя беше единствената, която не би искал да нарани.
Един ден тя ще трябва да бъде обяснена. Разбира се, тя ще порасне и ще разбере баща си, но засега… Игор се почувства нежен при спомена за дъщеря си.
Спомни си как я върна вкъщи от полярния дом, а тя смешно смръщи чело и присви устни. Как я заведе в първи клас. А после ядохме сладолед в парка. Сега тя е на десет години и все още е неговото малко момиченце. Игор влезе в апартамента и не си събу обувките. Искаше да каже всичко на жена си и да си тръгне, без да чака кавга. За негова изненада в апартамента беше тихо.
Дъщеря му не беше излязла да го посрещне, което беше добре. В момента той не беше в настроение да говори с нея. Погледнах в стаята на сина си, но той не беше пред компютъра. Отидох в кухнята.
Жена ми седеше на табуретка с гръб към вратата, а раменете ѝ трепереха. Синът стоеше до нея и прегръщаше майка си. Първата мисъл на Игор беше, че някой вече му е казал и сега ще има бой.
Синът му вдигна поглед: “Мамо, татко е тук. Звъня ти от половин ден. Винаги, когато имам нужда от теб, не мога да те намеря – каза съпругата му и започна да плаче. Той кимна и попита сина си какво се е случило. “Таня, нашата Таня” – извика съпругата му. Игор побеля: “Какво, какво стана?” “Таня пресичаше пътя. И… това се случи… но изглежда всичко е наред”, каза синът. Ихор отиде при съпругата си и я прегърна: – Съжалявам, съжалявам. Изключих телефона си в работата и забравих да го включа. Хайде да отидем на дивана, ще ти дам няколко капки. Как се случи това?
Не, не. Не ми го казвай сега. Успокой се. Ще отидем да я видим утре сутринта. Всичко ще бъде наред. Ще бъде. Те седнаха в прегръдка на дивана. Жена му се успокои и задряма. Игор си помисли: “Каква Лада? Семейството му е тук. Съпругата и децата му са тук. И Таня ще се оправи, ще се оправи… Телефонът на Игор зазвъня със съобщения. Той изтри съобщенията и блокира телефонния номер на Лада…
