Както се казва, животът е бумеранг. Един мъж се прибира от улицата и жена му го пита дали навън е студено. Осъзнавайки, че ще провери точната температура на телефона си, той ѝ казва, че навън е горещо. Той ѝ помага да избере дрехи за улицата: “Облечи това. И това отдолу.
По-добре този, ще е по-топъл. Жената бързаше. Облякла всичко, което съпругът ѝ я посъветвал да облече, и излетяла навън. Навън не беше студено. Беше по-скоро горещо. Горката жена издържа на жегата, докато се прибере вкъщи. Особено горещо било в транспорта. Когато се прибрала вкъщи, била посрещната от силния смях на съпруга си. Той чакаше съпругата му да каже нещо за това колко много се възхищава на чувството му за хумор и да се посмее с него за компания. За съжаление, това не се случи. Времето мина, а шегата беше забравена. Дойде неделя.
Мъжът отишъл на риболов с приятелите си. Подготвял се дълго време, като крадец за панаир. Жена ми пресметна точно времето, което щеше да е необходимо, за да стигне от къщата до езерото във вилата.
По средата на пътуването тя му се обади и му каза, че в кухнята се е спукала тръба и в целия апартамент тече вода. Добавила, че ако не се обърне и не се прибере вкъщи веднага, тя ще припадне и водата ще залее съседите, а той ще трябва да плати за ремонта на два апартамента. Мъжът се втурнал вкъщи, влязъл в кухнята и намерил жена си да пие чай с баклава. Докато той се ядосвал и изпадал в истерия, жена му го поканила да седне до нея и похвалила брилянтното чувство за хумор на съпругата му. То се върна като бумеранг!
Сега съпругът ми ще се замисли, преди да се пошегува. Понякога бумерангът се завръща независимо от хората. Една дама работеше като началник на отдел.
Един руски класик пише за нейния характер: “Той ще те издигне в три реда, а ако пропищиш, ще те успокои на мига.” Тоест шегите с тази дама бяха лоши…
На работа имаше един човек, който, меко казано, не ѝ харесваше. Щом го погледнеше, на челото ѝ се образуваше венец от гняв, а ако той кажеше и дума, тя се разплакваше и плачеше без причина. Казваше, че е паразит: не работи, не си мърда пръста през целия работен ден и няма никаква съвест, защото всички около него работят, а на него не му пука за никого. Така тя докара бедняка до уволнение. Дори и тогава не се успокоила и крещяла всякакви гадости по пътя, за да е сигурна… Две години по-късно фирмата затворила, а младата дама останала без работа. Тя не искала да работи за някой друг, тъй като била свикнала да командва, а не да се подчинява. Продължаваше да изпраща автобиографии за високопоставени позиции, без да губи надежда. Тогава късметът я споходил!
Предлагат ѝ длъжността заместник-началник. В деня на интервюто тя се облякла, гримирала се и отишла в офиса. Когато влязла в стаята на шефа, видяла същия “свободен човек” да седи на шефския стол. – Повиках те тук, за да те погледна за последен път и да се зарадвам, че в живота ми няма да има повече хора като теб. Тя стоеше в кръг и не можеше да каже и дума. – О, да, върви си, не мога да те видя! Върна ли се бумерангът?
Да, върна се. Казват, че на света няма справедливост. Но аз неведнъж съм забелязвал, че хората получават много зло, само че често го крият, не искат да покажат поражението си. По различни начини, разбира се, но все пак всичко се връща като бумеранг.
