Когато навърших девет години, в живота ми се появи дядо ми. Не, разбира се, на теория той беше там и преди, но работеше далеч на изток и аз почти не го познавах. А сега се отдаде на заслужена почивка и се премести в нашия апартамент с всичките си малко вещи.
9-годишен: – Дядо, можеш ли да ми помогнеш да нарисувам куб? Не мога да го нарисувам правилно. Дядо оставя книгата настрана и се захваща за работа. Фигурата се оказва просто перфектна! Бях възхитен. Много години по-късно той ми разказа тази история и призна, че е бил много нервен. В края на краищата, също като мен, нямал талант за рисуване и живопис. 10 години:
– Защо плачеш толкова много? – Искам да отида с теб за гъби в гората, но мама не ми позволява! Дядо излиза от стаята ми и се връща след 5 минути с усмивка на лицето: – Имаш 15 минути да се приготвиш! И моля те, обещай ми, че няма да закъснееш, защото майка ти вече няма да ни повярва. Винаги ще помня първото си ходене за гъби!
В гората беше тихо и уютно, а аз събрах много гъби в кошницата си. Разбира се, по-късно дядо ми изкорени някои от гъбите, но аз все пак бях щастлива. 12-годишен: – Да, какво разбираш? Тя ми изневери! – Разбирам те напълно! Но все пак… – Ако разбираше, нямаше да казваш това. – Тя е нидра! – Сигурен ли си, че го е направила? Виждате ли, докато не сте сигурни, че това, което са ви казали, е вярно, не трябва да правите прибързани заключения. Чуйте това. Имах случай… След този разговор си поставих за правило да се поставям на мястото на другия човек, преди да правя заключения.
Най-лошото беше на сутринта, когато разбрах, че ще трябва да погледна родителите си и дядо си в очите. Тихо изпълзях изпод завивките и докато се приближавах към кухнята, чух дядо ми и майка ми да си говорят. – Татко! Тя е на 15 години, а се държи като алкохоличка.
– О, хайде! Тя вече е на 15 години и трябваше да разбереш, че на тази възраст младите хора не пият само сладка вода на парти. Помислете за себе си! На тази възраст те повлякоха вкъщи и всичко беше наред, виж каква възрастна, адекватна дама се оказа. Благодарение на дядо ми този път не ми се наложи да влизам в затвора. Бях на 16 години: Исках да стана дизайнер, което баща ми изобщо не подкрепяше. Той имаше връзки в някакъв престижен технически университет и смяташе да ме вкара там. Отбивах се, доколкото можех.
“Татко, не искам да бъда технолог! Мечтая за кариера в областта на дизайна!” “Маша, няма да плащам за скъпото ти обучение, за да станеш неясен писател. Цяла вечер ми беше тъжно. Накрая дядо ми ме подкрепи.”
И да, смятам, че Маша трябва да се опита да осъществи мечтата си и да се опита да влезе в специалността, към която има призвание и страст. Ако не го направи, тогава тя ще отиде там, където й предричате, че ще отиде. Баща ми се съгласи. Шест месеца по-късно, когато бяха публикувани списъците с кандидатите, се обадих първо на дядо ми. – Дядо!! Направих го, благодаря ти! Много те обичам.” – “Аз също те обичам. 19-годишен: – Дядо, искам да се запознаеш с Марк. Когато доведох гаджето си на гости при нас за първи път, нарочно исках дядо ми първо да се запознае с него, а след това да го представи на родителите ми. След вечерята, когато Марк вече си беше тръгнал, надникнах в стаята на дядо ми. “Е, какво мислиш за него?”
“Добър е! Одобрявам го. Да се приготвим за сватбата. – Не, твърде рано е за това! Ще завърша университета и тогава ще видим. На 21 години: На връщане от дипломирането си срещнах в апартамента си ликварите, които вече носеха дядо ми в болницата. Беше като гръм от ясно небе. Реалност, дълги дни на работа и мъка, а после дядо се оправи и му разрешиха да го посети. – Дядо! Толкова много ме уплаши! Недей да го правиш повече, все пак ще участваш в сватбата ми. 23 години: Когато излизам от полярната къща с пакета в ръце, веднага търся дядо си. Той не е там. Дядо ми не е тук. Уф, една кола спря и дядо ми излезе с огромен букет от любимите ми лилии. И ето ни вкъщи, цялото семейство се е събрало.
Аз съм в детската стая, приспивам бебето и чувам гласа на дядо ми. Отгледах дъщеря си, внучката си и зачаках да се роди правнукът ми. Сега мога… да се оженя или нещо подобно. Мълчаливата сцена продължи минута. На майка ми ѝ отне много време да се опомни. Само аз отдавна знаех за тайната любов на дядо ми и познавах бъдещата му съпруга от шест месеца. Какви са отношенията ви с дядо ви, толкова ли сте близки с него, колкото и с Мария?