Каквото и да правеше Катя, не можеше да угоди на мача. Той просто я изяждаше. И нямаше кой да се застъпи за нея. Баща ѝ беше обикновен прислужник и не смееше да каже нищо на жена си. Всеки ден беше като тежък труд.
Още преди училище мащехата ѝ я карала да върши домакинска работа. Това било истинска мъка. Само в училище успяваше да се отпусне. И след това отново и отново… – Измий това! Прибери го! Изгладете го! Изхвърлете го! Не използвайте съдомиялната машина! Трябва да пестим електроенергия! Катя най-накрая завърши училище и напусна селото. Постъпва в шивашки колеж, живее в общежитие и се чувства невероятно. Животът ѝ се подобрявал. Никой друг не можеше да й каже какво да прави.
Веднъж, когато Катя се връщала от колежа, я блъснала кола. Шофьорът веднага излязъл от колата и се втурнал да ѝ помогне. Катя плачеше, кракът ѝ силно я болеше. Човекът веднага я заведе в болницата. Едва там тя успяла да види мъжа, който бил много красив. Катя била прегледана в болницата и се оказало, че става дума за перелома. Мъжът обещал да се погрижи за всички разходи. Помоли я да му прости, защото не е искал да я нарани, просто галерията му е отказала. Младият мъж се казваше Иван. Той много харесвал Катя и започнал да я посещава в затвора всеки ден.
Тя също обичала да прекарва времето си с него. Разбраха се от пръв поглед. Започват да се срещат и няколко месеца по-късно Иван ѝ предлага брак. Той съобщава новината на майка си, а нейната реакция не е никак приятна. Иван знаеше, че тя има лош характер, но не мислеше, че ще падне до такова ниво.
Тя говореше най-неприятните неща за Катя. Наричаше я глупава провинциалистка. Тя каза, че не иска да е роднина на такъв простак и че той заслужава нещо по-добро. След като чул всичко това, Иван казал на майка си, че няма да има покана за сватбата за нея, и си тръгнал. Нищо не предвещавало неприятности, но един ден в общежитието на Катя дошло тежко момиче.
“Представлението беше незабравимо!” – Ти ли си същото момиче, което ми отне Ваня? Той е на път да роди дете, а все още е навън! Безсрамнико, ти ми отне годеника!” – изкрещя непознатият. “Нямах никаква представа, повярвай ми” – каза тихо Катя. Катя беше съкрушена. Тя решила да не остава в града и се върнала в селото.
Седмица по-късно си намерила работа в една фабрика за дрехи. Месец по-късно Катя разбира, че е бременна. Животът и преди не изглеждаше като приказка, но когато чу новината, мащехата ѝ го превърна в истински ад. – Какъв срам! Какво ще си помислят хората?” – След като родиш, не искам повече да виждам краката ти тук! Катя се опита да забрави всичко. Занимаваше се с работа.
Така месецът минаваше един след друг. Един ден във фабриката, където работеше Катя, беше назначен нов директор. “Казвам се Иван Викторович, аз съм вашият нов директор, нека се запознаем”, чу Катя познат глас. Това беше бившият ѝ годеник. “Моля те, обясни какво се е случило – каза Иван. “Ти щеше да се жениш!” Катя продължи да му разказва за красивото момиче, което беше дошло в общежитието ѝ.
“Определено майка ми го беше уредила!” – предположи Иван, смеейки се. Катя изведнъж се почувства зле. “Скъпа, струва ми се, че цял живот съм те водил в болницата”, засмя се Ваня, докато запалваше колата.
