Миналия месец бях смаяна от новината, че синът ми Стасик си има приятелка. И защо му е нужна тя? Аз правя всичко за него: готвя, чистя, пера, изпращам го на работа, събуждам го рано… Той е просто едно дете! Поведението на Стасик изведнъж се промени. От време на време напускаше къщата, изчезваше за цели вечери или се заключваше в стаята си. Бях притеснена. Подозирах, че е в беда. Може би е попаднал в грешната компания или е бил въвлечен в конфликт? В края на краищата в наши дни по улиците има толкова много зло…
Задавах му въпроси, но той каза: “Не се притеснявай, мамо. Няма за какво да се тревожиш, всичко е както обикновено.” – Сине, разбираш ли, че когато баща ти умря, имах само надежда за теб. Аз също се чувствам самотен. Няма с кого да седя вечер. Напоследък си толкова далечен от мен…” Вече усещах как очите ми се пълнят със сълзи. “Не мога да го направя!” “Мамо, аз играя футбол с моите приятели. Добре, ще се опитам да не те оставям толкова често”, каза той. Не че бях против футбола, но имах чувството, че Стасик крие нещо от мен. “Сигурно си има приятелка.
Хубав е, не е глупав, вече има брада, изглежда сериозен, така че не е изненадващо”, каза Елена, нашата съседка, когато ѝ признах проблемите си. Завъртях пръст в слепоочието си. Стасик и момиче? Ха, имам го! Защо му е нужна тя? В края на краищата аз готвя, чистя и пера. В крайна сметка всички тези мъжки и женски въпроси не са толкова важни. И не на неговата възраст! Все още има време за това! Но Ленка пося семето на тревогата… Дори започнах да съжалявам за това, което й бях казал! Оттогава наблюдавам още по-внимателно поведението на Стасик. Понякога, ако се чувствах добре, се преструвах, че се разхождам из града, сядах на пейка до някоя врата или магазин и наблюдавах къде и с кого отива синът ми, докато не се изгубеше от поглед. След това ставах и продължавах. И наистина! Нещо не беше наред! Той започна да се грижи по-добре за себе си. Започна да ходи на тренировки.
И то късно! Да тренираш от 18 до 22 ч.? Това е много време. А през уикендите често се връщаше след полунощ, като се оправдаваше, че е останал до късно при приятел, присъствал е на рожден ден и т.н.
Г. – Разбирам всичко, сине… но тук треперя от страх. Можеше да ме предупредиш!” – извиках аз. Видях, че Стасик се срамува. И това е добре! Да се отнасяш така с бедната му майка… Оттогава съм станал по-умен. Веднага щом си тръгнеше, се обаждах.
Не че се дърпам, но тогава наистина имах такива нервни болки… Гърдите ми се разкъсваха по начин, който ме е страх да си спомня. В крайна сметка един ден Стасик ми каза: “Мамо, ти винаги си добре.
Не се прави на жертва! Легни си, скоро ще се върна. Аз съм на 22 години, възрастен съм, мога да излизам и да прекарвам времето си без майка ми! Тези думи ме нараниха. След това обаждане не му говорих в продължение на два дни. Накрая, след почти година на такава борба и лъжи, Стасик ми каза истината. Помислих си, че греша.
“Мамо, виждам се с едно момиче, казва се Катя. Не искам повече да те лъжа и да ти докладвам всяка минута.
“Мамо, трябва да разбереш едно нещо – каза той, – обичам те, благодарен съм ти за всичко и ти винаги ще бъдеш най-важната жена на света за мен. Но срещнах Катя и искам да изградя връзка с нея. Да се срещаме с нея, да излизаме, да вечеряме, накрая дори да живеем заедно… – За какво говориш?! Не можех да го слушам повече. Защо искаш да живееш с нея? Не си ли щастлив с майка си?” – попитах, ронейки сълзи. “Мамо, спри…” – каза той. “Не можеш да ме държиш на каишка през цялото време. Станал съм възрастен и имам право на собствен живот! Не разбирах какво се е случило с него. Какво се случва с тези деца? Какво съм направил погрешно, за да се отнасят така с мен? После се скарах със Стасик.
Той си тръгна, но се върна вечерта. Бях сигурна, че иска да се извини и да каже, че Катя е глупачка. Но грешах. Той седна до мен и първо ми каза отново колко много ме обича и има нужда от мен. А след това изпя още една песен: “Знам, че по-голямата ми сестра те нарани, но тогава тя беше права. Опитваш се да контролираш всички, поставяш свои собствени условия, изолираш ни от света. Татко нямаше приятели, не излизаше от къщи.
Всъщност нямаме никакъв контакт с никого от семейството… Исках да го прекъсна, но той продължи: – Вече не съм мамино синче, което има нужда да си избърсва сополите след всяко кихане. Работя, на 23 години съм и вече повече от година се срещам с красиво момиче, което предварително не харесваш и на което не даваш и най-малък шанс, въпреки че никога не си я виждал. “Мамо, не ме карай да избирам – ти или тя, защото това не е нормално!” “Е, ти не би избрал нея!”, възкликнах аз, “Не става въпрос за това кого бих избрал.
Въпросът е, че Катя никога не би ме поставила пред такъв избор. Това е нечовешко, това е лудост, мамо. Обичам ви и двамата, но всеки по свой начин. Позволете ми да бъда щастлив! И си позволете да споделите тази радост с мен. Мълчах, сълзите се стичаха по лицето ми. – … О, чувствам се толкова зле. Отвори прозореца, моля те! – Мамо, престани! Умолявам те! Господи, един ден наистина ще имаш нужда от помощ и тогава няма да повярвам! Каква помощ? Искаш да се преструвам? Чувствам се много зле! Стасик ми каза да помисля и каза, че ще се върне на следващата сутрин. Утре сутринта? Ще излиза ли цяла нощ? Ще се побъркам от притеснение! А кой ще му прави сандвичи? Кой ще го събуди нежно? Това е тази…
Катя. Какво трябва да направя? Той наистина ли е сериозен? Никога не съм искал да изолирам никого. И дори не съм мислил да създавам свои собствени канони. Какво е оплакването му? Точно така, момичето му е промило мозъка! Ще постъпя правилно: ще я поканя на вечеря. Ще я видя лично, ще поговоря с нея от сърце и ще я опозная отвътре. Няма друг изход. Не мога да си позволя да загубя последния близък човек, който ми е останал.
