Със съпруга ми живеем в двустаен апартамент в малък град и имаме една дъщеря. Мариана сега учи в столицата, живее в общежитие.
В селото с мен живеят майка ми и сестра ми Олга. Олга е по-възрастна от мен, но не се е омъжила, за съжаление, личният ѝ живот не се е уредил. Сестра ми се грижеше за майка ми в продължение на 5 години, а през последните две тя просто лежеше там. Опитвах се да идвам колкото се може по-често, щом имах възможност, помагах с пари, съпругът ми вършеше цялата тежка мъжка работа в къщата.
Беше трудно за сестра ми, виждах го и го разбирах, затова, въпреки че живеех далеч, винаги я подкрепях във всичко и когато се налагаше, аз и съпругът ми бързахме при тях. Алексей е много мил и човечен човек, аз имах късмет като жена.
А когато майка ни почина, аз се отказах от къщата в полза на сестра ми, дори не сме обсъждали този въпрос в семейството, ние с мъжа ми сами го решихме, моята Олга вложи много от здравето си в грижите за прикованата на легло майка. Един уикенд нашата Мариана се прибра от училище и някак си, без изобщо да се замисля, започнах да говоря с Алексей на масата за това, че Олга вече е приключила с документите за наследството; добре, че всичко е приключило. Мариана беше изненадана и много разстроена.
Тя беше обидена от нас, това беше очевидно. Дъщеря ми започна да казва, че има свои собствени планове. Тя искаше да продадем двустайния си апартамент и да си купим едностайно жилище. А останалите пари щяха да се прибавят към сумата, която леля Оля щеше да плати за къщата на баба ми в селото, плюс това с баща ми щяхме да вземем заем и да купим нейния едностаен апартамент в столицата.
Мариана беше недоволна, че със съпруга ми не сме се посъветвали с нея. Ние с баща ми мълчахме и аз не тая никаква злоба към дъщеря си, защото тя е още млада и не разбира какво означава да се грижиш за стар човек.
Никога не съм виждала Олга да се държи с влажни очи, когато е помагала на майка си да се обърне настрани, когато я е хранила, когато я е мила. И така всеки ден. Дори половин къща не може да се сравни с грижите, които сестра ми полагаше за майка ми. Не можех да бъда с тях през цялото време, затова изплатих сестринския си дълг. Вярвам, че постъпих справедливо, според съвестта си.
Това не е ли правилно?
