Свекърва ми се премести при нас преди около шест месеца, но само за няколко седмици – каза тя. Пристигна без предупреждение, без да каже на никого и без да попита дали ще е удобно за всички ни, ако остане при нас за известно време. Един ден просто се изправи пред мен на прага с огромните си чанти. Имаше основателна причина – нуждаеше се от спешен ремонт. Знаем, че подът й се е срутил и тръбите й текат.
Тя е решила, че е време да промени всичко. Но как да живее по време на всичко това? Тя каза, че работниците й ще останат при нея за известно време, за да е по-бързо и по-евтино, а тя ще остане при нас.
Е, ако това е така, добре дошли, както се казва. С нея имахме равноправни отношения, никой не държеше на никого. Така че ще се справим някак си, защото така или иначе е само за няколко седмици. Но когато разговаряхме, се сетих за една поговорка: колкото по-голямо е разстоянието, толкова по-близко е семейството. По онова време обаче не знаех какво ме очаква.
Започнах да виждам нещата постепенно. Имам здравословни проблеми, които се отразяват на начина ми на хранене. Храните, които са обичайни за всички, са опасни за мен.
Свикнал съм да се ограничавам, но все още нямам избор. Купувам това, което мога да ям с резерва, и го приготвям отделно. Но откакто свекърва ми дойде да живее при нас, не мога да ям, когато си поискам. Готвя за цялото семейство, много наведнъж, така че да стигне за дълго време. А също и за себе си поотделно. Хитрата ми свекърва обаче обича да става през нощта и да изгребва това, което съм приготвила за себе си. Тя изяжда всичко. Говорих с нея за това, обясних й за здравословните й проблеми. Дори започнах да слагам цялата си храна на отделен рафт в хладилника. Не мога да гладувам, а да ям обикновена храна е голям риск. А свекърва ми, която остана при нас за няколко седмици, живее при нас от почти шест месеца. Тя изяжда патладжаните ми и вареното пилешко филе от всичко в хладилника.
Нямам време да купувам зеленчуци – те буквално изчезват. Тя яде и общата храна със запас, както и всички мои продукти. Не мога да купя три пъти повече храна и тя да се пръсне в края на деня. Просто няма да мога да нося торбите от магазина! А най-интересното е, че свекърва ми дори не е купувала хляб през цялото това време! И сега отново я виждам – тя прави моята запеканка, за да гледа телевизионен сериал.
Вечер обича да пие чай с моя безглутенов хляб. Купувам много продукти само по малко, защото са скъпи. И тя ги изяжда всички наведнъж, въпреки че съм ги купила за една седмица. Не харесва авокадо, безвкусно е, но все пак го яде, въпреки че се задушава с него. Окото ми е започнало да трепери, а аз не мога да бъда нервна. Започнах да я будя през деня, за да спи през нощта и да не влиза в храната ми.
Но тя започна да заключва вратата. Не бива да я безпокоя, как смея? И така, сутрин отново не закусвах, а следобед – не обядвах. Започнах да закусвам каквото намеря. Започнах да получавам обостряния, едно след друго, а свекърва ми ми каза да не си измислям истории. Казват, че по нейно време не са правили глупости.
Говорих със съпруга си, но той просто я отмина. Казва ми да готвя повече, но той продължава да го яде. Започвам да заплашвам, че цялото семейство ще яде това, което аз ям, т.е. само диетична храна, но в този момент съпругът ми става като котарака от Шрек. Започнах да се храня в едно кафене, недалеч от дома.
Разказах на сервитьорката за положението си, а готвачът ме посрещна на половин път. Той сготви ястията от менюто, които мога да ям, но само без подправки и без някои съставки. Но това е доста скъпо! Вече мисля да сложа ключалка на хладилника.
Но не искам да стигам дотам. Накрая съпругът ми започна да разбира, защото тя също яде тяхната храна. Сега той сам приготвя храната си, но свекърва му не бърза да го направи. Тя казва, че винаги е готова, когато е жива. Сега тя просто иска да яде. Може би проблемът не е в апетита ѝ, а в главата ѝ?
